Тази вечер, 5 април от 19.00 часа

В Държавна опера-Стара Загора тази вечер е Великденския концерт. Ще бъде изпълнено сакралното произведение „Стабат Матер“ на  Джовани Батиста Перголези – от прекрасните солисти Линка Стоянова и  Петя Петрова и оркестъра Колегиум музикум SZ.

“Stabat Mater” (1736 г.) е една от знаменитите религиозни творби на Джовани Батиста Перголези за сопран, алт, хор и оркестър. Творбата въздейства по неподражаем начин със своето интимно и трогателно звучене и дълбоко прочувствени текстове.

◊ КОМПОЗИТОРЪТ

Джовани Батиста Перголези е италиански композитор, цигулар и органист. Роден е в Йези през 1710 г., където изучава музика до преместването си в Неапол през 1725 г. По-голямата част от живота си работи при благородниците в града. Перголези написва повече от 10 опери и няколко интермедии, като най-популярни са "Слугинята-господарка", която първоначално е била сценка в антракта на неговата опера-серия "Гордият пленник", а после той я допълва и я прави самостоятелна опера и "Ливиета и Траколо", с което се причислява към най-значимите италиански композитори в този стил. С написването на "Слугинята господарка", която рязко се отличава от всички подобни произведения, създадени дотогава, става основоположник на т. нар. опера-буфа или опера-комедия. Композира и доста сакрални творби, като най-известното му произведение е „Стабат матер”.

През 1735 Джовани Батиста Перголези, едва двадесет и пет годишен, но вече добре познат най-вече със своите опери, драстично променя своя начин на живот. От Неапол, където основно живее и твори, той се премества в малкото градче Поцуоли, разположено наблизо. Основната причина за преместването му е неговото заболяване  от туберкулоза. Перголези се обръща към религиозната музика и написва и „Стабат матер“. Над „Стабат матер“ работи буквално до последните дни от живота си. Недоволен от написаното, композиторът внася нови и нови промени върху партитурата, докато  смъртта не го принуждава да спре. Датата на първото представяне на „Стабат матер“ е неизвестна. Като всеки истински иновативен продукт, „Стабат матер“ от Перголези не се признава веднага. Дори известният по това време Падре Мартини (голям музикален учен от XVIII век) не успява да оцени произведението: „Стабат матер“ от Перголези съдържа твърде много пасажи, които по-скоро са подходящи за всяка  комична опера, отколкото за тъжна песен.." Всъщност, такива критики са преследвали всички велики автори на религиозни творби от Бах до Верди.

Stabat Mater Dolorosa - "Скърбящата майка" е една от средновековните секвенции - (религиозни песнопения, които се изпълняват по време на католическата литургия след „Алелуя”, преди четенето на Евангелието). За автор на латинската поема, описваща страданията на Дева Мария в подножието на кръста на Голгота, се счита Якопоне да Тоди (периодът на живота му не е добре установен, роден е между 1228 и 1236 година, твърди се, че е починал през 1306), адвокат, според други източници францискански монах от италианския град Тоди. Текстовете на „Стабат матер“ влизат в едноименните творби на най-великите композитори на своето време (от  XV до XX век) - Палестрина, Хайдн, Шуберт, Росини, Лист, Верди, Дворжак, Пендерецки и др. Въпреки че играе съществена роля в католическото богослужение, днес „Стабат матер“ се споменава най-вече във връзка с музикалните произведения, написани по този текст.

СОЛИСТИТЕ

ЛИНКА СТОЯНОВА завършва Музикалното училище във Варна, специалност “оперно пеене” в класа на Златка Кунчева и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.От 1993 до 1995 г. специализира в класа на проф. Маргарита Лилова (Майсторски клас в рамките на ММФ “Варненско лято”).През 1999 г. печели ІІ място на Международния младежки музикален конкурс “Бряг на надеждата” – Добрич. В периода 2003 – 2004 г. е солист в Старозагорската опера.В репертоара й влизат роли като Тоска, Мими (“Бохеми”), Чо-Чо Сан (“Мадам Бътерфлай”) на Пучини; Елизабет (“Дон Карлос”), Аида, Леонора (“Трубадур”), Амалия (“Бал с маски”), Дездемона (”Отело”), Одабела (“Атила”) на Верди, Неда от “Палячо” (Леонкавало), Микаела от “Кармен” (Бизе), Реквием – Моцарт, Реквием – Верди, Донна Ана от “Дон Жуан” и Графинята от “Сватбата на Фигаро” на Моцарт и др.Гастролира в театри в Германия, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Португалия, Испания, Норвегия, САЩ, в спектакли на Националната опера – софия, Пловдивската опера.От 2005 г. е солист във Варненската опера.

ПЕТЯ ПЕТРОВА е родена в София. Завършва Музикалната академия в класа на доц. Иванка Нинова. Продължава да специализира при Александрина Милчева и Баясгалан Дашням. Дебютира на сцената на Софийска опера в ролята на Розина в операта "Севилският бръснар" от Росини. Носител е на първите награди на международните конкурси "Борис Христов" в София,"Силвия Гести" в Люксембург, "Франсиско Виняс" в Барселона, "Таланти и майстори" в Добрич. Тя е единственият досега победител на вечерта и финалист, представящ България на конкурса "Певец на света" в Кардиф. Продължава вокалното си развитие с певци като Рокуел Блейк, Монсерат Кабайе, Долора Зажик и Елизабет Норберг - Шулц.

  Репертоарът й включва роли от белкантовите композитори Росини, Белини, Доницети. Такива са Розина от " Севилският бръснар", Пепеляшка от едноименната опера, Ернестина от "Странното недоразумение", Адалджиза от "Норма", Аниезе от "Беатриче ди Тенда", Сара от Роберто Деверьо, Сметон от Анна Болена. Особено място заемат ролите "травести" като Керубино от "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, Сесто от "Юлиус Цезар" от Хендел и Никлаус от "Хофманови разкази" на Офенбах, Хензел от "Хензел и Гретел" от Хумпердинк. Изпълнява и роли като Мадалена от Риголето и Мег Пейдж от " Фалстаф" на Верди и Сузуки от "Мадам Бътерфлай" на Пучини .

Солист е на театрите в Хамбург, Мюнхен и Берлин, Виена, Мадрид, Барселона, Севиля, Билбао, Коруня, Сантяго де Чили и Ковънт Гардън в Лондон. Пее под диригентството на Маурицио Бенини, Алберто Дзедда, Фридрих Хайдер, Бруно Кампанела, Фредерик Шаслен и др. Записва заедно с Едита Груберова, Курт Мол и Адриан Пиечонка интегрално издание на песните на Щраус за "Найтингейл" и операта "Странното недоразумение" от Росини за "Наксос".