Манастирът на Добруджанци "Света Марина" се разраства

Добруджанци

08-04-2018, 18:10

Снимка:

Варненската и Великопреславска митрополия

Автор:

dobrichUtre.bg

Всичко от Автора

Още по Темата:

Патриарх Неофит: Общото ни желание е да постигнем единство на Светото православие

В богослужение въздигнаха в архимандритски сан и монашеско пострижение в светата обител

На 7 април 2018 г., Велика събота, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи последната света Василиева Литургия от Великия пост в манастирския храм, посветен на света великомъченица Марина. В богослужението участваха игуменът на манастира йеромонах Прокопий (Костадинов), свещеник Велико Великов и митрополитският дякон Люборим Георгиев. Песенно светата служба бе украсена от църковните певци Тодор Тодоров и Александър Александров.

„Днес е Велика събота. Един особено специален ден от живота на светата Църква, който има особена тишина в пред очакването, предвкусването на радостта от Възкресението Христово. Ние бяхме изправени пред гроба Господен, към Плащаницата и днес светата Василиева Литургия, с едно свое песнопение и молитва, ни призова да утихне всяка човешка плът, защото Царят на славата - Господ Иисус Христос, беше положен в гроб с тялото Си. И тази църковна песен, която ние винаги произнасяме в оставянето на светите Дарове на светия Престол, което фактически изобразява погребението Христово, изразява смисъла, съдържанието на Велика събота в очакването на славното и мироспасително Възкресение Христово“, каза митрополит Йоан. Архиереят каза още, че празникът на Христовото Възкресение може да бъде изобразен с една дума - радост, съобщават от Варненската и Великопреславска митрополия.

Негово Високопреосвещенство въздигна в сан архимандрит Всепреподобния йеромонах Прокопий (Костадинов), отличил се с усърдие на духовното си поприще – игумен на Ботевския манастир "Света Марина". Архиереят благопожела Бог да му дарува крепки и непреклонни духовни и телесни сили и смиреност, кротост, осъзнаваемост.

Същият ден светата обител, посветена на светата великомъченица, се сдоби с нов брат, след като бе извършен чина на монашеското пострижение. С ангелски образ се украси монах Йосиф.

Манастирът е на 35 километра от Варна, на пътя между селата Крумово и Ботево. Наричат го Манастира на Добруджанци, защото е възстановен  след връщането на Южна Добруджа отново към българската държава през 1940 година. Светата обител е оцеляла въпреки времето и безверието през отделни десетителия.

Манастирът  Света Марина край Ботево не е типичният манастир, който всеки от нас си представя като чуе тази дума. Няма ограда, няма високи дървени  порти. В едно дере, което дори не е подравнено, са разположени сграда за монасите и  евентуално – гости, и църквата.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен