Доказателството е намерено на 1095,8 м надморска височина в Северен Пирин

Поредно голямо доказателство, че животът тук е кипял още по времето на траките, е намерено на 1095,8 м надморска височина в Северен Пирин, съобщи първо пред „Банско Утре“ ръководителят на археологическите проучвания Владимир Баряков.
В края на миналия август ученици и студенти, които заедно с него вече 11 години стъпка по стъпка разкриват древните потайности в местността Св. Никола, стигнали до около 3 кв. метра добре запазена керамична подова настилка в помещение, записано като №17, чийто предполагаем произход е частен дом. На една от плочите, пречупена на четири, са забелязани латински курсивни букви, разчетени като PAIB.
Съвсем наскоро един най-добрите български епиграфи – Николай Шаранков, е потвърдил научното заключение, че това е съкратено изписване на тракийското лично име Пайбес - PAIB(es) (б.а. – в античните текстове имената винаги са без последната буква). Интересно е, че Пайбес е рядко срещано име, характерно за югозападна Тракия и специално за долините на Струма и Места. Аналогични надписи са открити в Мелник, Серес, Амфиполис, Кавала, Драма, и Никополис ад Нестум до Гърмен и всички те са датирани II – III век, което означава, че и плочата на Св. Никола е от същия период. Друго доказателство в полза на тезата е това, че артефактът е изровен под слой, свидетелстващ за пожар, който е установено, че е от IV в.
Баряков допуска, че вариантите са три – името може да е на майстора керамик, на ктитор или на собственика на дома. А която и от версиите да се приеме за вярна, не се променя изключително стойностният факт, че разкритото селище е населявано столетия и хората в нега са били заможни и проспериращи.
Находката от лятото на 2017-а е изключително ценна и защото оборва мненията на някои скептици, които досега твърдяха, че на обекта изникват римски охраняеми пътни станции за преход на войските от север на юг през Пирин и се потвърждава фактът, че тук е живяло уседнало местно тракийско население.
Припомняме, че артефактите, които буквално извират година след година на Св. Никола, датират улегнал живот от първите векове на новата ера – II – III, чак до ХVІІ, а много от материалите навеждат на една много по-далечна епоха – къснобронзовата и ранножелязната, което е краят на трето – второ хилядолетие преди Христа. Най-древният предмет, намерен тук, е бронзова фигурка, която е типично тракийско изкуство.