На 18 април от 19.00 часа

Държавна опера – Стара Загора ще представи на 18 април от 19 часа операта „Лучия ди Ламермур” от Гаетано Донцети.

„Лучия ди Ламермур“ се нарежда сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет, брилянтната и емоционално написана музика, красивата мелодика и палитрата от неповторими образи привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката вече повече от 180 години – премиерата на операта се е състояла в Неапол през 1835 година.

Спектакълът на Старозагорската опера предизвика интереса на меломаните от цяла България след впечатляващата премиера на 5 декември 2015 година. Припомняме, че с този спектакъл бе закрито 46-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора. „Лучия ди Ламермур“ бе и изборът за блестящ финал на 12-то издание на ММФ „Моцартови празници“ в Правец. Творческият екип на спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур“ получи престижната награда „Стара Загора“ 2016 за принос в областта на изкуствата и културата в навечерието на 24 май. През месец септември 2016 г. постановъчният екип на спектакъла бе награден с престижното отличие „Кристална лира“ на СБМТД и Класик ФМ Радио.

На 18 април спектакълът на операта „Лучия ди Ламермур“ ще бъде представен отново на сцената на Старозагорската опера. Диригент на спектакъла е Андрия Павлич (Австрия). В главните роли – Хироко Такеучи (Япония), Ивайло Йовчев, Валери Турманов, Георги Динев, Маргит Баар (Австрия), Пламен Кумпиков, Любомир Петков и др. Участват още оркестър и хор на Държавна опера – Стара Загора, прабългарска школа за оцеляване „Бага-тур”, Детско-юношеска студия за опера и балет „Маргаритки“.

Режисьор на „Лучия ди Ламермур“ на Старозагорска опера е Огнян Драганов, сцeнография Димо Костадинов, художник на костюмите Салваторе Русо (Италия). Диригент на хора е Младен Станев.

“Този белкантов шедьовър на Гаетано Доницети е от рядко поставяните в Европа. В момента не се играе в нито един от нашите оперни театри в страната. Изисква не само изпълнителска бравурност, но има и вплитане между музикалната и драматичната партитура, което пък дава възможности за индивидуален творчески поглед. Работата в екип се обединява около различното режисьорско решение на сюжетните линии, които се развиват в произведението. Различен е и акцентът (по либрето) – сцената с полудяването на Лучия. Ако моментът с лудостта е централен в операта, използва се като похват от много композитори през този период, Драганов го превръща в реминисценция и сцена, в която Лучия оглежда света отгоре. Такъв, какъвто би искала да го види. Едва след нейната смърт се материализира образът на Едгардо, който е единствено във въображението и желанията й. Героинята намира своя любим горе, в по-красивия свят. И костюмите, и сценографията са подчинени на условността на двата свята: светът който се върти около ситуациите и светът отгоре – стои и наблюдава въртящата се действителност. В сценографията си Димо Костадинов е проводник на основната идея, а пътят е от условност към изчистеност…”, пише за “Лучия ди Ламермур” журналистката Августа Манолева.