Хората от третата възраст са категорични, че и в бъдеще ще продължат да полагат грижи за дръвчетата

Членове на Пенсионерския клуб „Млади сърца“ в Ценово за пореден път доказаха, че се грижат като истински стопани на родното си място. Те стриктно изпълняват ангажиментите си да се грижат и поддържат младите дръвчета в местността Бог баир. Легенда разказва, че районът е зареден с положителна енергия, която се прехвърля и върху хората. Тук е издигнат 18-метров кръст, който е един като своеобразен закрилник на всички жители на населеното място и постоянно бди над тях. С течение на годините Кръстът се превърна в един от символите на Ценово. Монументът се вижда през деня от километри, а нощем е осветен и привлича вниманието на преминаващите пътници. В района на Кръста, който се превърна в едно от любимите места за разходка не само на млади и стари, бе изграден параклис, а до него се издига висок пилон с българския трибагреник.

И тази пролет хората с побелели коси като тимуровска команда успяха да се организират и окопаха фиданките. Точно преди година мъжете и жените от третата възраст засадиха 30 дръвчета от видовете пауловния, топола и бор. „Членовете на нашия клуб са много организирани и не им трябва много агитация, когато трябва да свършат някаква работа. По принцип се събираме всяка сряда. Този път вместо на сладка раздумка и чашка кафе или чай решихме да се погрижим за дръвчетата, които засадихме преди година и да облагородим района“, сподели председателката на клуба Румяна Иванова.  Хората от третата възраст са категорични, че и в бъдеще ще продължат да полагат грижи за дръвчетата. Инициативата беше подкрепена безрезервно и от председателя на общинската пенсионерска организация Любен Атанасов. След  като Кръстът беше осветен жители на Ценово засадиха фиданки от двете страни на пътния участък. Очаква се през тази година пътят до кръста да бъде асфалтиран и по този начин предвижването да става по-лесно.

Участниците в акцията за пореден път доказаха, че са хора не само с богат жизнен опит, но продължават да носят младежки дух в сърцата си. В продължения на няколко часа веселието и закачките не спираха да се разнасят заедно с ударите на мотиките по твърдия чернозем. Пенсионерите отново спазиха традицията и не си тръгнаха по домовете без да запалят по свещичка пред олтара в параклиса и да се помолят най-вече за здраве на себе си и на своите близки.