Голямо селище от римската императорска епоха разкриха археолози

Археологическите проучвания край селата Зелен Дол и Покровник не налагат изместване на трасето

Пълното спасително археологическо проучване на обект № 2 край селата Зелен дол и Покровник, община Благоевград, е достигнало до средата на терена от 60 дка. Открива се голямо селище от римската императорска епоха. До сега по време на разкопките са разкрити 12 големи сгради от периода III до VI век сл. Хр. Находките са над 1 500 броя. Работата по спасителното проучване на обекта върви в срок и ежедневно на терена работят 150 души работници и 31 археологически екипа. Това се посочва в официално изявление на НАИМ при БАН относно спасително археологическо проучване край селата Зелен дол и Покровник, община Благоевград.

Сградите, които се откриват на терена, са предимно в основи и имат нетраен градеж от камък на глинена спойка или на суха фуга. Тяхното съхранение на място е много трудно и изисква големи допълнителни средства за консервация и реставрация. Пълното им разкриване до края на договора между Агенция Пътна инфраструктура и НАИМ-БАН е възможно и не налага изместване на трасето или промяна на проекта, поради нетрайния характер на конструкциите.

По-трайни комплекси са само сграда № 1 (сградата с гробниците в хипогейната част), сграда № 5 (раннохристиянска църква) и банята от сграда № 3, която е изградена на хоросанова спойка.

Пред последната седмица бе открита и гробната част в сграда № 1. Тя се състои от предверие със стълби и две големи гробни камери. Първата е с квадратен план и полуцилиндричен свод, който е разрушен. Гробницата е ограбена още в античността. Втората гробна камера е с полуцилиндричен свод и бе открита неограбена. Тя съдържаше важни археологически находки, които вече са проучени и са в реставрационното ателие на Регионален исторически музей (РИМ) Благоевград.

Пренасянето на тази най-важна недвижима археологическа ценност с траен характер (гробницата) в съседното село Покровник или пред РИМ Благоевград е напълно възможно. Такива проекти са изпълнявани в последните години в София и Пловдив, се посочва в официалното становище на НАИМ при БАН. То е подписано от доц. д-р Здравко Димитров, Секция за антична археология, НАИМ при БАН, ръководител на археологическото проучване и доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН.