За него изкуствоведа Руслан Бахтияров казва: “Той  твори с узнаваем живописен почерк чрез преосмисляне опита на импресионизма и неговия начин за пресъздаване на светлината и въздушността, съхранявайки материалната осезаемост на видимия свят. Художника създава в своите картини устойчиви и трептяши образи тихите кътчета в Двореца в Балчик. Разкрива ни поезията на познати ъгълчета с особенно обаяние, искренна топлота и чувство за хармония на хората с природата, пресъздадени с богатство от багри и звънки мазки върху платното. Художника улавя в движение цветното разнообразие на живота и успява да му придаде  чувство за празничност, за очакване да се случи и преживее нещо необичайно и красиво. По правило за изкуството си, се стреми в изобразителното пространство, да улови определен ред, така че в картината да има светлина, да е наситена с багри и да е хармонично красива. Но това, което веднага се налага в живописта му, още от пръв поглед е ритъмът, с който се редуват цветовете и как те се обединяват, как се отделят формите от фона, как те придобиват в натюрмортите или пейзажа конкретност и яснота.“