Приемането на еврото ще доведе до по-ниски лихви и повече инвестиции

Позитивите за икономиката на България от присъединяване към Еврозоната са както краткосрочни, така и дългосрочни. Това се посочва в анализ на ИПИ за ефектите, които приемането на еврото ще окажат върху страната ни. Икономистите посочват, че плюсовете ще започнат да се усещат още с влизането ни в „чакалнята“ за Еврозоната.

Още с тази крачка е повишава кредитния рейтинг, което води до по-ниски лихви за държавата, бизнеса и гражданите, по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции.

От Института посочват, че подготовката за „чакалнята“ изисква реформи и правят асоциация за подготовката ни да станем част от ЕС. Десетилетието от 1997 г. до 2007 г. беше най-доброто за растежа на България, припомнят от ИПИ.

За местните банки приемането на еврото ще означава и автоматично включване в Европейския банков съюз, който се изгражда от 2014 г. насам в рамките на Еврозоната. Присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната ще засили доверието в банковия сектор и ще намали риска от лоши практики.

Влизането в Еврозоната намалява и транзакционните разходи по обмен на валута и таксите по банкови преводи. По изчисления на ИПИ, само спестените разходи по обмяна на валута за целите на външната търговия надхвърля 450 млн. евро на година. Това е близо 1% от БВП и е равносилно на намаление на данъка върху печалбата на фирмите наполовина. Спестените по този начин близо 1 млрд. лева ще останат в българските фирми. Отделно, присъединяването към еврозоната ще доведе до намаление на таксите по банкови преводи към еврозоната. Това ще спести разходи за българския бизнес и граждани от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година.

Икономистите разбиват и няколко мита за членството в Еврозоната, а именно  -  „Инфлацията ще скочи”; „Растежът на българската икономика ще се забави”; „България ще се превърне във втора Гърция”. Определят ги като преувеличени и несъстоятелни.