На 15 май 2018 г. от 19.00 часа

В Камерната сцена 234 /сцена в „джоба“/ Държавна опера-Стара Загора ще представи новата камерна опера „Любов и ревност“ от Албена Врачанска. Произведението е написано  специално за Старозагорската опера. Режисьор е  Елена Стоянова. Сценографията  и костюмите са на Кристиан Леков.  Диригент е Алекс Сансо от  Испания, със специалното участие на Хуан Марти Фраскиер /Испания/ - саксофон. Участват солистите Нели Нечева, Камелия Стойчева, Елена Мишинова, Пламен Кумпиков, Игнат Желев, Елена Баръмова, Петя Петрова, Тереза Бракалова, Николай Моцов, Димитър Зашев и др., оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора.

Либретото на първата част - "Любовниците" е на Светла Георгиева, а на втората – „Ревност“ - на Питър Табит Джоунс. Преводът е на Бисера Виденова.

Албена Врачанска - композитор

„Темата, която спектакълът третира е универсална, вечна, съвременна и би могло да се каже – валидна за всички епохи. Музиката е много интензивна и драматургично наситена. Ролите – драматургичните образи, са едновременно и достоверни, и нереалистични, художествено въплъщение на идеята за вечната любов.

Това не е моята първа опера, но е първата поставена на сцена в България. Имам няколко камерни опери, инструментален театър, както и опера-монодрама "The Dark". Работя в този жанр отдавна -  от момента, в който пеех в детския хор в „Бохеми“ /на 10 г./ знаех, че много искам да композирам опери. За жалост, през 20-ти век оперният жанр претърпя дълбока криза /както и социалните отношения/ . Сега камерната опера се възражда с нова енергия и изглежда в разцвет на европейските сцени. Много съм доволна, че моята опера е една от първите оперни премиери на 21 век в моята родина, благодарение на далновидното и пионерско /визионерско/ мислене на Огнян Драганов  и екипа на Държавна опера-Стара Загора.“

Елена Стоянова – режисьор

„В "Любов и ревност" се разглежда темата за самотата през една особена призма. Човекът на 21в е изправен пред един на пръв поглед отворен и глобализиран свят. Липсват реални граници, но между хората са издигнати стени. Всички живеят в собствен свят, затворени и отчуждени от света и историята на другите около тях. Макар и да съществуваме в едно и също време-пространство ни

делят вселени.

Така светът на героите и в двете произведения се оказват покривите на жилищни сгради. Там - на върха, над шума на града е мястото, в което всеки може да остане насаме със себе си, но там е и място за любов, отчаяние или смърт,а надничайки в прозорците на всеки апартамент зрителят може да открие различни истории.

В ЛЮБОВНИЦИТЕ самотата е разгледана като форма на личен избор.Какво би станало ако времето се огъне и човек види себе си и своите проекции, съществуващи едновременно, в зависимост от изборите, които е направил? Би ли бил щастлив ако се види в последните си мигове,преди самата Смърт? Какво би променил, ако имаше шанс да върне времето? Това са част от въпросите, които спектакълът цели да постави.

РЕВНОСТ -Тук самотата съществува чрез невъзможността на личността да се измъкне от обстоятелствата и средата, в които живее. Една любов дава криле, но светът мрази летящите, заради своята невъзможност да се вдигне от земята. Ревност към онези, които могат да се усмихват,смазващо личността обществено мнение, което лепва етикети и разрушава съдби“.

Съдържание на творбата:

І част – „Любовниците“ – либрето Светла Георгиева

Един Самотник  говори за мимолетния човешки живот, в който всичко е незначително. Появяват се мъж и жена. Техният разговор изглежда вълнуващ, като флирт, думите им издават очарование и страст. Мъжът и жената тръгват бавно, прегърнати, към нощта. Тъмнината ги обгръща и те сякаш,в последен любовен порив полетяват от покривите, изчезват във вечността на Мрака.Самотникът и всички хора, които са ги видели, са разтърсени от случилото се.Този мъж и тази жена, се самоубиват,силно вкопчени един в друг, сякаш в последна прегръдка.Двамата живеели заедно от дълги години, но през последните месеци мъжът бил тежко болен и му  оставало  съвсем малко време. Искали са тази последна вечер да бъде и техния последен празник в живота им заедно.Самотникът за първи път се разколебава в собствените си представи за любовта.Може би самият той е играл театър, докато истината е минавала край него.Усетил остра нужда от близост, той решава да  отиде при другите хора, за да не бъде никога повече сам.

ІІ част - „Ревност“ – либрето Питър Табит Джоунс /по идея на Албена Врачанска/

Двама души, които имат нужда от любов, от човек, който да повярва в техните мечти, от късче щастие и споделена топлина.Двама странника, очаквайки всеки да каже нещо.Една случайна среща, един случаен разговор и усещането,че това е миг на споделеност,

Възможно ли е тази красива история да бъде оставена да живее?

Дали любовта може да е вечна, както пишат поетите?

Тя вярва, че Любовта може да е вечна, и не е само думи, които поетите пишат!

Но....