Икономистите на БАН с анализ за финансовото състояние на страната

Българският бизнес е изхарчил солидни суми за покупка на имоти зад граница, отчита анализа на икономистите от БАН. Общо 13 млрд. евро български капитали са изтекли в чужбина между 2010 и 2017 г., като тенденцията е за нарастване на сумите. Само за последните две години цифрата надхвърля 6,5 млрд.

„Този износ на капитали е съизмерим с преките чуждестранни инвестиции у нас“, твърдят анализаторите.

Според икономистите би имало смисъл правителството да привлече част от тези капитали, разрешавайки на бизнеса да изкупува държавни ценни книжа.

БАН: Траен растеж у нас при ръст на БВП от  5% годишно

Положително според анализа на БАН е, че през 2017 г. бяха възстановени обемите на външната търговия в световен мащаб, а това се отрази добре и на българския износ. Тези две години родното производство работеше в капана на ниските цени, заради непрекъснатата дефлация.

На този фон икономическият растеж за 2017 г. от 3.6% може да изглежда висок спрямо средния за ЕС, но той е далеч от желаните нива. Ние се нуждаем от растеж поне 2% над този в ЕС, но само с вътрешно потребление това не може да се стимулира. Затова в средносрочен план фискалната политика на страната е изправена пред сериозни предизвикателства, твърдят икономистите.

Сред тях са трудната събираемост на приходите, запазването на единни и ниски данъчни размери за водещи данъчни приходи, както и устойчива тенденция на нарастване на публичните разходи без ясна връзка с икономическата и социална ефективност. Бюджетът на общините продължава да бъде заложник на конюнктурни политически интереси и това трябва да се промени, настояват от БАН.

Препоръчителната политика в средносрочен и дългосрочен план е към запазване на фискалната стабилност, като това е съпътствано от стимулиране на растежа на публични разходи за инвестиции и радикални промени в 4 области: образованието с акцент училищното образование, здравеопазване - първична медицинска помощ  и оптимизиране на болничната мрежа, разбиване на монопола на НЗОК, пенсионна реформа, отговаряща на демографската структура, икономическа инфраструктура – ВИК, електропреносна система, транспорт – БДЖ, пристанища и летища.

Друга важна насока на реформи  за устойчиво развитие изисква по-справедлива и рационална данъчна система. Сред тях са: преосмисляне на ролята на плоския данък и увеличаване на тежестта на подоходното облагане, в средносрочен план да се върви към семейно подоходно облагане, намаляване на тежестта на косвените данъци – въвеждане на диференцирана ставка за ДДС и балансирана акцизна политика. Тези важни и структуроопределящи реформи следва да се извършат след внимателна оценка на въздействието, препоръчват от БАН.