Няма субективен механизъм при изчисляване на размера на финансиране

През изминалите години е натрупан опит, от който сега се извличат поуки, затова и правилата за кохезионна политика се опростяват, подчерта еврокомисарят по бюджетната политика Гюнтер Йотингер. Той каза това на пресконференция в рамките конференция на високо ниво, посветена на Кохезионната политика на ЕС - "Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г." в НДК.

Въпреки протестите на някои страни-донори, че новата формула е изкривена, комисар Йотингер поясни, че методиката, използвана до момента е от 1999г. Тя е определяла средните за ЕС равнища на доходи, инфлация и безработица, като отделните държави-членки са били подпомагани според това къде са спрямо тези нива. Според него целта на новите правила е да се тръгне от най-ниските равнища на доходи в ЕС и новите държави-членки да могат да постигнат средните за ЕС равнища на БВП на глава от населението. България също е сравнително нов член на ЕС, допълни той, и увеличаването на БВП на глава от населението ще се постигне чрез развитие на инфраструктура, подобряване на образованието и професионалната квалификация, обновлението на градските райони, за което ще помогнат и парите за сближаване или кохезия. Йотингер изтъкна, че очаква критики, че се орязва кохезионната политика, но изрази надежда в края на юни, на среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС 27, те да бъдат убедени, че подходът към кохезионната политика е правилен особено по отношение на нетните вносители.

Намерението на Комисията е ясно, коментира еврокомисарят, кохезионната политика заема 30 на сто от общите средства. Това е обща политика за индустрията, за икономиката и е най-ясният израз на солидарността в ЕС. Той  заяви, че след оттеглянето на Великобритания ще бъдат загубени значителни приходи - 12 до 14 млрд. евро годишно, и това ще означава необходимост от известни съкращения. Плановете на ЕК, обаче са при бюджет за кохезия от 8.3 млрд. евро за този период, в следващия средствата да се увеличат с 8 на сто.

Тъй като държавите от Вишеградската четворка и Балтийските страни са обезпокоени от Брекзит еврокомисарят обясни, че Целеви фонд за засегнатите страни няма да има, но има инструмент, предвиден за асиметрични шокове. "И ако всички 27 държави членки бъдат засегнати от икономическа рецесия, би трябвало да има средства от него за всички и то по други програми. Ако Ирландия например или Балтийските държави бъдат особено засегнати от Брекзит с рязък спад на БВП и растежът им се забави, което да доведе до рецесия, това би означавало асиметричен шок. Той може да бъде остойностен на милиарди и в такъв случай ще трябва да се използват средства за стабилизация.

Според вицепремиера Томислав Дончев все още е много рано за каквото и да е позициониране, както между различните институции - Съвет, Комисия, Парламент на ЕС, така и между отделните държави членки. По думите му основният спор ще бъде за пари. Тук субективен подход няма да има, защото действа единен механизъм, базиран основно на БВП, чрез който се изчислява размерът на финансирането. Няма да е изненада, че спорове ще има, базирани на амбицията кохезионната политика да се обвърже с реформи, посочи Томислав Дончев. Още в предишния програмен период е имало подобни опити парите да се обвързват с реформи. Българският вицепремиер е убеден, че има достатъчно време да бъде намерен консенсус. Той подчерта, че е особено важно следващият програмен период да започне навреме, за да не се забави окончателното приемане на законодателния пакет, за което са необходими освен твърдост и компромис.