Любомира Димитрова от Свищов първенец в националния конкурс „Бог е любов”

Мисия

12-06-2018, 09:00

Снимка:

личен архив

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Надпреварата е част от програмата на Министерство на образованието

Десетокласничката от СУ”Николай Катранов”-Свищов Любомира Димитрова спечели първо място в Националния конкурс „Бог е любов”. Това е един от двата най-престижни литературни конкурса, които са включени в програмата на Министерство на образованието и науката за стимулиране на деца с изявени дарби.

На 10.06.2018 г. в град Стара Загора се проведе тържествена церемония за връчване на наградите на лауреатите на Националния конкурс „Бог е любов”.

Конкурсът е единственият, който протича в три кръга. Първият кръг е училищен и спечелилият първо място се класира за областния кръг.

Спечелилият първо място в областта се класира за националния кръг на конкурса. На националния кръг на конкурса награда се връчва само на спечелилият първо място в Националното класиране.

Любомира Димитрова спечели първо място в направление „стихотворение”, възрастова група- IX-X клас със стихотворението си „Вярата в доброто”.

С   първото си място в конкурса Любомира спечели право да получава едногодишна стипендия от Министерство на образованието и науката по програмата за стимулиране на деца с изявени дарби.

 

Ето и творбата на Любомира:

 

 

Вярата в доброто

 

Небето притъмнява изведнъж,

природата притихва ужасена.

Като в очакване на страшен дъжд,

земята тръпне и разтриса се зловещо.

 

Разпукват се скалите с адски гръм,

звездите гаснат, давейки се в мъка.

Над Израил се носи скръбна песен –

на кръста Божий Син Исус издъхна.

 

А във душите възцари се мрак,

но късно се неверниците убедиха.

Във гроб от камък Неговият Син 

положен бе във бяла плащаница.

 

Но Той бе повече от тленно тяло -

мир и надежда, вплетени в едно,

сред хората изпратен да умре,

за да възкръсне с Него вярата в доброто.

 

Макар и в светлината на прогреса,

и днес в душите ни настъпва мрак.

Потънали във ад на изкушение,

аз питам, как допуснахме го, как?

 

Нима забравили сме Неговите думи?

Нима забравили сме чувството любов?

Но Той не ще ни изостави, зная,

и ще намерим ние пътя си към Бог.

 

Поспри за миг и затвори очи.

Почувствай… тя е винаги край нас.

Като ръка, полегнала на рамото

и като нежен, топъл глас.

 

Понесена от полъха на вятъра,

облечена във сноп от светлина,

тя ще остане вечно невидяна

и недокосната от ничия ръка.

 

Защото тя е неговата сила,

заложена в човека – любовта.

А Той бе повече от тленно тяло –

мир и надежда, вплетени в едно,

 

сред хората изпратен да умре,

за да отмие от света ни всяко зло.

Да снеме грях и радост да даде,

за да възкръсне с Него вярата в доброто.