Православната църква чества рождението на Йоан Кръстител

Еньовден е стар славянски празник, който се чества на 24 юни.

На тази дата източноправославната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В различните географски области на България Еньовден се произнася по различен начин — в област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди празника. Задължително се пали огън на открито, който се прескача, а около него се танцува.

В нощта срещу Еньовден е апогеят на лечебните растения. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратика и комуника, иглика и маточина се ползват за лек през цялата година. Събират ги моми и жени, врачки и баяки, вият ги на венци и китки и с тях се лекуват 77 болести и половина. 77-те болки се лекуват с билки, а за половинката няма лек, затова се откъсва която и да е трева. Билките се свиват на китки и видят на венци, а се разпределят на Св. Врач (1 юли).

Особена магическа сила придобива и водата. При залез слънце за лечение и гадание се взима от чист, сладък извор “мълчана вода”. В Югоизточна България, Родопите и Варненско с тази вода се извършва гадаене и наричане: “Тази година да съм мома, догодина – булка”. В Асеновградско се провежда уникалния обичай Калиница, при който малки момичета се обличат в булчински рокли.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.