Днес поднасяме цветя пред паметната му плоча

Капитан Димитър Светозаров Списаревски е летец-изтребител. Той загива край село Долни Пасарел при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24, чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Димитър Списаревски е роден в Добрич на 19 юни 1916г. В София той завършва Втора мъжка гимназия /днес 22-ро училище/. От 1933 до 1935 г. е футболист на ФК Левски(София), за който играе в няколко приятелски срещи.

Димитър Списаревски постъпва във Военното училище Н.В., но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943 г., с още един български пилот, е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой.

Знае се, че Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Ядоса ли се за нещо обаче, ставал страшен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги „балкански туземци". В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.

Именно това изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности. Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.

Буен, неустрашим и дързък е поручик Списаревски и във въздуха. Отстъплението в боя му е напълно чуждо, противно и невъзможно. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си: „...ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него"... А друг път: „Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!". Такова е било мисленето на поручик Димитър Списаревски.

На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи „летящи крепости" Б-24 Либърейтър (в превод "Освободител"), охранявани от 50 изтребители се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите" преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна.

Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Долни Пасарел. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото, в Плана, пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.

Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията".

Димитър Списаревски, първата жива българска торпила, е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач на летеца са признати три въздушни победи.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.

На името на националния герой кап.Димитър Списаревски е наречена улицата в село Долни Пасарел, която води към лобното му място, в началото ѝ е поставена паметна плоча.

До лобното място, в местността Стражарски дол, което се намира на 2км от селото и е съвсем близо до вилна зона „Пасарелско езеро", е изграден паметен кът за героя. Наоколо са поставени пейки и маси, изграден е и навес, които се поддържат и освежават ежегодно както от местното население, така и от много други организации и хора почитащи подвига на този Национален герой – капитан Димитър Списаревски. Маршрутът до паметния кът е изключително лесен, на 300м от мястото може да се стигне дори с лек автомобил.