Имен ден празнуват Пантелей, Панчо, Панто, Панка, Милчо

Православната църква почита на този ден св.Пантелеймон.
Св. Пантелеймон великомъченик от град Никомидия, пострадал през 296 година, през царуването на Максимиан Херкул. Според житието му той бил отначало езичник и носел името Пантолеон (от гръцки – Лъв във всичко), когато се покръстил приел името Пантелеймон (от гръцки – Всемилостив), пише bizimi.com.

Ученик на знаменития тогава лекар Ефросин и станал после придворен лекар на император Максимиан, който заповядал да го съсекат, защото отказал да се поклони на езическите богове.

Част от мощите му се пазят в светогорския руски манастир Св. Панталеймон.
В съответствие с характеристиката на светеца като лечител през ІХ в. в манастирите, носещи неговото име в Охрид и Преслав, били създадени медицински школи и лечебници.

В народния календар на този ден в различни крайща на България се правят различни обредни действия.

Този църковен празник се нарича още Пантелей пътник. Добавката към името се основава на народното тълкуване на името „Пантелеймон”. То е гръцко име и за първите славяни-християни не е било понятно. Българинът го е свързвал с „път”, откъдето идва и изразът „Пантелей-пътник”. Едно от най-разпространените вярвания, свързани с този ден, е че на Св. Пантелей лястовиците и щъркелите отлитат за топлите страни или „се събират да пътуват”. Близко до това е вярването, че този ден е щастлив за пътуване: онзи който има да пътува далеко, добре е да тръгне на Св. Пантелей, та да му е леко пътуването.

На много места на този ден стават големи събори и панаири. Такъв забележителен събор става напр. в с. Бояна при София, който събор е във връзка с твърде старинната боянска църква Св. Николай – Св. Пантелеймон. Не по-малко забележителен е съборът и в гр. Охрид във връзка със старинната църква на св. Климент.

На много места Св. Пантелей се празнува строго за предпазване от буря, от наводнение, като разправят случки от своя живот и от живота на бащи, дядовци и баби, според които добитък, хора, къщи и др. имоти са били отнасяни или наводнявани, след като пострадалите не са зачели Св. Пантелей. На някои места, на този ден децата викат по време на игрите си „Пантелея-лея, Пантелея-лея!” Близък до този обичай е и обичаят да се празнува този ден и „за от град”, като главно не се работи по полето и по нивите. Друга особеност на този ден е, че той се празнува от врачките. На този ден те нищо не врачуват и болни не приемат при себе си, че Св. Пантелей ще ги накаже.

Този ден се свързва с края на жътвата и обичаят в селата около Попово плетене на брада. Брадата се изплита от момиче. За изплитането и се избират най-хубавите класове в нивата, близо един до друг, които се оставят неожънати. Мястото около брадата се почиства от плевелите и се разкопава. Класовете се разделят на три и при плетенето на брадата, която е във вид на плитка, вплитат червен конец и полски цветя, а на места закачат скилидка чесън и сребърна пара. Брадата се полива с вода и всички се измиват над нея, за да вали дъжд и житото да израсне високо, с едри класове и догодина. В село Кардам оставят бучка сирене и комат хляб отгоре, за да роди нивата и на следващата година. После брадата се отрязва от по- малко дете.

27 юли - Св. Седмочисленици

На 27 юли 916 г. е починал свети Климент Охридски. Този ден църквата ни е определила за почит и на Светите Седмочисленици - Климент, Наум, Ангеларий, Горазд, Сава и двамата солунски братя Кирил и Методий. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на св. Климент.

Известни със своите диспути за християнската вяра и право на всеки народ да използва своя език за прослава на Бога, светите братя успяват да бъдат бляскави победители в борбата с триезичната ерес. Св. Ангеларий умира в българската столица Плиска, в дома на болярина Чеслав, веднага след като пристига заедно със св. Климент и св. Наум, изгонени от Моравия. За Горазд се смята, че е проповядвал по най-западните предели на Симеонова България, където се намира и гроб на негово име в манастир до албанския град Берат. Името на Сава се свързва и с още едно Лаврентий. Предполага се, че след като е приел монашество е сменил името си по обичая в Църквата.

Св. Наум учредява школа в Плиска, в която с останалите сподвижници полага основите на българската Църква, държава и просвета. След историческия църковно-народен събор /893/ св. Наум е изпратен на мястото на св. Климент в основания от него своеобразен университет в Охрид, където и умира.
Преди да бъде ръкоположен за епископ св. Климент Охридски опростява сложната глаголическа азбука и създава кирилицата, на която пишем и до днес. Книжовната му дейност е неразривно свързана с църковната. Основава множество манастири и църкви, огнища на народна просвета и християнско благочестие. Патронът на Софийския университет умира последен от св. Седмочисленици и датата на неговата кончина е учредена за всеобщото им честване.

Имен ден празнуват Пантелей, Панчо, Панто, Панка, Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна