До 24 август, петък, всеки делничен ден между 10:00 ч. и 19:00 ч. в Гьоте институт България (ул. Будапеща 1) можете да посетите изложбата "Промени ме, променям те".

Съзнателно и несъзнателно, другият е постоянен обект на внимание, граница, която очаква да бъде прекосена, докато ние се разтягаме в пространството. Цялост, който предизвиква възвращаеми движения – между нас самите, между нас и другия, другия и нас.

Груповата изложба „Промени ме, променям те“ се занимава с другостта, разбрана в смисъла на едноименната философска концепция (alterity). Изложбата засяга идеята за излизането от самия себе си с цел срещата и осъществяването на връзка с другия/другите. Първият контакт може да бъде сетивна реакция – на аромат, докосване, звук, картина и вкус – в следствие присъствието на чуждото. От ухажване до насилие, от ласка до триене, от объркване до неловкост, срещата е взискателна. Тя рядко може да остане безлична и незабелязана, защото води до ново преживяване на „аза“. Другостта променя и теб, и мен.

Чрез другостта можем да се свържем с нашия собствен ритъм, с многообразието в нас самите. И все пак, колкото и другостта да се поддава да развие емпатия и уважение, тя е също толкова обременена от обтегнати социополитически условия. Другият е не само „огледало“, но и въплъщение на нашите страхове. Превръща се в чуждо тяло, което трябва да бъде унищожено, във възможното олицетворение на латентни конфликти и социален разпад. В последно време промяната в европейските политики разкри другостта като обект на властови взаимоотношения и надмощие. Мислейки за нашите различия изниква изключително важният въпрос за приемането и толерантността, нужни, за да живеем и градим заедно – особено в обстановката на постоянна дискриминация срещу един широк спектър от малцинства, изтласкани в периферията на обществото заради тяхната етническа принадлежност или чуждестранен произход, пол, сексуалност и сексуална ориентация, физически и интелектуални затруднения и вярвания.

В този смисъл другостта неизменно навлиза в граничната зона между включване/изключване, солидарност/съревнование, несъгласие/симбиоза, интимно/публично и лично/колективно. „Гледайки на другия в мен и на мен като другия“ се превръща в политически проблем, който подчертава противоречивостта и двойствеността в нашите социални модели и призовава за активизъм и междукултурен диалог.