В Художествената галерия, днес от 18.00 часа

Ще бъдат представени творби от различни области на неговото творчество – графика, керамика, проекти на декоративно-монументални пластики и стенописи, а също така творби от най-ранното му творчество. В експозицията ще намерят място над двадесет керамики, непоказвани до днес, правени за Франция; графики, изпълнени в различни класически техники и фотографии от личния архив на художника.
Христо Господинов е роден на 06.05.1945 г. в с. Краище, Добричко. През 1972 г. завършва Художествена академия – София, специалност приложна графика, при проф. Ал. Поплилов. След 1972 година специализира за кратко в Полша, връща се в България и е назначен за главен специалист – художник на гр. Добрич. Участва в работата на градоустройствените съвети, на които се ражда концепцията за освобождаване на центъра на града от автомобилите. С реализацията на пешеходната зона през 1975 г., Добрич е сред градовете в България с принципно нов дизайн в хоризонталната планировка.
Десет години е председател на клуба на „Младата художествено-творческа интелигенция“. Работи живопис, графика, скулптура, приложно изкуство. Той е един от основателите на Ротари клуб - Добрич.
За Христо Господинов ни напомнят двата стенописа в Органова зала „Добрич“, изпълнени в техниката мокро фреско, трите стенописа в СОУ „П. Р. Славейков“, стенописите със сцени от живота и битките на българите в ПМГ „Иван Вазов“. Гобленът и металопластиката „Огън“ в Ритулна зала, декоративното пано на хотел „България“ в Добрич.
Той има повече от 15 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Добрич. Негови произведения са представяни в Италия, Франция, Русия. Създал е над 50 декоративно-монументални творби – фреско, керамики, мозайки, пластики, гоблени.
В началото на 90-те години Христо Господинов и Димитър Грозданов са инициаторите на фестивала за съвременно изкуство „Процес-Пространство“, който дълги години се провежда в Балчик и се подпомага от художника.
Димитър Грозданов – изкуствовед и приятел на художника пише за него:
„Христо протягаше ръце и вземаше от всички възможни средства – от плаката минаваше към графиката, от керамиката към пластиката, после към пърформанса, за да се влее цялата му енергия в една далечна цел, в която нямаше как да сгреши – за да изрази и да се изяви в една идилична атмосфера, в която само може да съществуват изкуството и свободата, за които той би дал всичко.“
Христо Господинов ни напусна през 2003 г.