От 27 август до 7 септември в залата на РБ „Захарий Княжески“

Световно признатата оперна певица ВЕСЕЛИНА КАЦАРОВА и артистичен директор на Държавна опера-Стара Загора ще води за първи път Майсторски клас по оперно пеене в родния си град Стара Загора. Курсът ще се проведе от 27 август до 7 септември в залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. Майсторският клас ще завърши на 7 септември с гала концерт на участниците в курса с оркестъра на Държавна опера-Стара Загора под диригентството на Владимир Бошнаков. В рамките на 10 дни мецосопраното ще работи с младите специализанти върху вокалната техника, стил и интерпретация на ролята. Кандидатите сами определят своя репертоар, с когото участват в курса. Музикалният съпровод е поверен на именитата пианистка и корепетиторБоряна Ламбрева. Заявления за участие са подали млади оперни певци от България, Франция, Турция, Румъния, Китай. Прослушванията на предварително одобрените кандидати ще се състои на 27 август от 15.00 часа в Старозагорската опера. Всички активни участници ще получат диплом за завършен майсторски клас. Държавна опера-Стара Загора осигурява ангажимент на отличил се участник, определен от маестра Кацарова, в спектакъл от репертоара на  театъра.

ВЕСЕЛИНА КАЦАРОВА е родена в град Стара Загора, България. На 4-годишна възраст започва да свири на пиано. Завършва музикалното училище в родния си град през 1984г. като концертиращ пианист. След това, в периода 1984-1989, продължава обучението си вече като оперна певица в Музикалната Академия в София при проф. Реса Колева. Веднага след това е назначена като солистка в Софийската опера и балет, където дебютира в ролите Розина („Севилският бръснар“, Росини), Дорабела („Така правят всички“, Моцарт), Прециозила („Силата на Съдбата“, Верди). Участва в различни концерти и прави първия си грамофонен  запис на операта „Дама Пика“ от Чайковски с Емил Чакъров.

След две години в Софийската опера и балет Опера, постъпва като солист в Операта в Цюрих, където става за кратко време любимка на международната оперна критика. Там  дебютира в тетралогията „Пръстена на Нибелунга“ от Вагнер - продукция на Клаус-ХелмутДрезе и Ралф Вайкерт. Следват ролята на Анио от „Милосърдието на Тит“ на Моцарт под  диригентството на НиколаусХанонкурт, ролята на Олга от „Евгений Онегин“ на Чайковски, продукция на Аугуст Евердинк.

През 1989 г. печели първа награда на Международния певчески Конкурс  „NeueStimmen“ в Гютерсло.

През 1991 прави своя дебют на Моцартовия Фестивал в Залцбург с участието си в две матинета „Betulialiberata KV 118“ и отново в ролята на Анио от “Милосърдието на Тит“  под  диригентството на Сър Колин Дейвис.

Големият ѝ възход  като певица започва с участието ѝ в ролята на Танкред от едноименната опера на Росини, отново на Моцартовия Фестивал в Залцбург, където замества мецосопранотоМерилинХорн, диригент ПинкасСтайнберг.

Дебюта си като Церлина от “Дон Жуан“ на Моцарт прави с режисьора ПатрисШеро, диригент Даниел Баренбойм, 1995 и през 1996 с Доналд  Раникълс.

Отново на Моцартовия Фестивал през 1997г. пее в ролята на Фарначе от „Митредат, цар на Понт“ и Сесто от „Милосърдието на Тит“ в продукцията на Карл Ернст Херман, диригент Густав Кун. Същата роля по-късно изпълнява в Баварската Щатсопера Мюнхен (1999) и КовънГардън, Лондон (2000). През 1999 дебютира в ролята на Маргарита от „Проклятието на Фауст“ на Хектор Берлиоз.

През есента на 1991г. прави своя дебют на сцената на Виенската Щатсопера в ролята на Розина от  „Севилският бръснар“ на Росини, диригент Доналд Раникълс. През периода 1991-1993 е солистка на Виенската Щатсопера, където изпълнява следните роли: Паулина от „Дама Пика“ на Чайковски, МегПейдж от „Фалстаф“ на Верди (диригент СейджиОдзава), Керубино от „Сватбата на Фигаро“ на  Моцарт, Прециозила от „Силата на Съдбата“, Берси от „Андре Шение“ (диригент  МарчелоВиоти), Фьодор от „Борис Годунов“ на Мусорски (диригент Федосиев).

С ролята на Розина гастролира в Гранд Опера Женева (1991), Кралската Опера КовънтГардън (1993), Опера Цюрих (1993), Театро Верди Флоренция (1994). Следват ролите на Пипо от „Крадливата сврака“ на Росини в Театро дел Лисео Барселона (1993), Изабела от „Италианката в Алжир“ на  Росини , Виенската Щатсопера (1994) , Опера Цюрих (1994), ДойчеОпер Берлин (1995), Опера Амстердам (1995), ТеатроКомунале- Флоренция (1995), Опера Париж Гарние (2000).

През 1997г. пее ролята на Танкред от „Танкред“ на Росини, концертно изпълнение в Карнеги Хол.

През 1998г. участва  в ролята на Анджелина от „Пепеляшка“ на Росини на Фестивала Росини в Пезаро в знаменитата постановка на Лука Ронкони, диригент  Карло Рици.

Моцарт  се явява много силна страна в репертоара на Веселина Кацарова и води до ежегодните ѝ  участия на Моцартовия Фестивал в Залцбург, изпълнява ролята на Керубино от „Сватбата на Фигаро“ в Баварската Щатсопера Мюнхен (1993), Дорабела от “Така правят всички“ в Театер Ан ДерВин, Берлин, диригент Рикардо Мути и Опера Цюрих (1994), Идаманте от „Идоменей“ - продукция на Джонатан Милър и Симеон Бишков в ТеатроМузикалеФиорентино (1996), Лирик Опера Чикаго (1997), Опера Сан Франциско (1999).

Други важни роли в репертоара на Веселина Кацарова са: Фенена от „Набуко“на Верди (Брегенц Фестивал,1993),Принцеса Де Буйон от “Адриана Лекуврьор“ на Чилеа, 1994, Цюрих,„Хубавата Елена“ на Офенбах, 1994, Цюрих,ДжованаСеймор от „Анна Болейн“ на Доницети, 1995, Щатсопера Мюнхен, с участието на ЕдитаГруберова, диригент ФабиоЛуизи и през 2000г в Цюрих с режисьор Джан Карло дел Монако,Шарлот от „Вертер“на Масне, 1996, Цюрих и през 1998 с участието на АлфредоКраус в ДойчеОпер Берлин, концертно изпълнение,Ромео от „Капулети и Монтеки“на Белини, 1996, Опера Бастилия Париж ; 1998, Земпер Опера Дрезден, диригент МарчелоВиоти, концертно изпълнение; 1999  Авери Фишер Хол, Ню Йорк,Перикол, Офенбах, 1998, Цюрих,Руджеро от „Алцина“ на Хендел, 1999, Барселона.

Веселина Кацарова има респектиращ концертен и кантатно-ораториален репертоар, който включва:

Реквием на Моцарт, „СтабатМатер“ от Росини, Реквием на Верди, Симфония N: 3,  Густав Малер, Летни Нощи, Симфонична поема, Хектор Берлиоз, Симфония  N:5 , Густав Малер, Симфония  в ми мажор, Шуберт, Рапсодия за алт оп.53, Брамс, Caecillienmesse, Хайдн и др.

Веселина Кацарова прави десетки солистични концерти в Цюрих, Лозана, Виена, Лиеж, Утрехт, Мюнхен, Дортмунд Опера, Берлин  Концертхаус,  Дрезден Земперопера, Франкфурт,, ФилхрмонияКьон, Париж.

Дебютът ѝ като камерна певица  е в Миланската Скала (1991) с програма от Прокофиев. Следват редица камерни концерти с произведения на Шуберт, Шуман, Брамс в едни от най-големите оперни театри и концертни зали като: Опера Цюрих, Опера Страсбург, Концертхаус Виена, Земперопера Дрезден, Театро Сан Карло Лисабон, Опера Хамбург и др.

Веселина Кацарова има забележителна дискография от записи – над 50 компактдиска, DVD, много документални филми са правени за нея.

През 1996г. печели награда за запис на „Поема за любовта и морето“на Морис Равел.

Веселина Кацарова е носител на награда от фондация „ЖарменМартинели“ за най-добра интерпретаторка на песни. Има много международни отличия и награди, награда Echo за класическа музика 2003, Европейска културна награда, Камерзенгерин на Виенската Щатсопера и на Баварската държавна опера.

От месец октомври 2016 г. Веселина Кацарова е артистичен директор на Държавна опера-Стара Загора. Поканата  да поеме тази длъжност и е отправена от директора на трупата Огнян Драганов и кмета на Стара Загора Живко Тодоров. Като артистичен директор тя има последната дума при определяне репертоарната политика на театъра, подпомага селекцията на изпълнители и съдейства за участия по света.

„Мисля, че човешкият глас е единственият инструмент, който не може да бъде пипнат с пръст. Гласът е душата на един човек. Той е твърде сложен инструмент, трудно се поддържа. Това мое мнение се затвърди с времето. Пеенето не е само гласови качества, а и физически, психически. По света сега харесват актриси, които могат не само да пеят, а и да играят, да преживяват"

„Да бъдеш земен, да бъдеш реален, никога да не се самообичаш – това беше най-трудното за мен като човек. И то има връзка с връщането ми в Стара Загора. Не мога само да получавам, искам нещо и да дам. Аз дължа на този град. Почетен гражданин съм, музикалното училище, родителите ми, корените ми, възпитанието ми, естетиката ми… всичко тръгва оттам. Сигурно казвам баналности, но нещата в живота са по-простички, отколкото човек си ги мисли. Елементарни са. Тази сила, която ми е дадена като човек – да си останеш земен – това беше най-трудната ми задача извън България. И след успехите, които имах, да остана вярна на себе си. Наистина е трудно.