Разследвали семейството на хотелиерския бос за данъчни злоупотреби още през 2005, после – всичко потънало

Над семейството на Ветко Арабаджиев е имало политически чадър години наред, твърди разследващият журналист Стефан Ташев пред Нова ТВ. Разследване за данъчни злоупотреби започнало още през 2005 г. – тогава точно начело на държавата си подават щафетата Кабинетът Сакскобургготски и Тройната коалиция.

„Прокуратурата да провери работата на семейство Арабаджиеви малко по-назад – от пролетта на 2005 година. Тогава при мащабна операция срещу контрабандата на турско и китайско карго през България и пране на пари, са арестувани шефката на митницата в Горубляне Снежина Ангелова и шефът на казиното в хотел „Марица”. Разследването срещу семейството на бизнесмена Ветко Арабаджиев е било „покрито”, както е станало и по-късно през 2008 година”, твърди Ташев.

Той призова прокуратурата да провери кой е спрял тези разследвания преди няколко години.

Сайтът Breaking.bg проследява и пътя на Арабаджиев-старши от шофьор в месокомбинат до мултимилионер с хотели и имение в Сен Тропе, както и кой навремето успява да замете незаконните му следи.

Кой „покрива“ Арабаджиев?

През ноември 2005 г. на власт е правителството на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Вътрешен министър е Румен Петков, а шеф на НСБОП току-що назначеният от Петков Ваньо Танов, дотогава директор на РДВР-Русе.

Петков цял живот ще съжалява горчиво затова назначение. Танов се оказва „трън в петата“ на другарите от БСП. Защото си позволява да атакува и арестува близки до партията и президента Първанов бизнесмени.

Това са Людмил Стойков, арестуван по аферата „Сапард“ и Георги Самуилов, чиято рафинерия в Белозем от „ударена“ от НСБОП през 2006 година при операция срещу сивия сектор в горивата, укриване на акциз и ДДС. Първи обаче е Арабаджиев. И тримата, по „случайност“ са близки на Първанов и неговият човек Румен Петков. А Стойков и Арабаджиев съдружници дори.

Та кой в крайна сметка си мислите, че е спрял разследването срещу Арабаджиев за ДДС-измами? Според запознати лично се намесва високопоставен генерал от МВР, близък и до държавния глава. През 2008 година Сдружение „Гражданско общество-Варна“ подава сигнал в Парламентарната комисия по корупция срещу Ветко Арабаджиев.

В него се поставя въпросът дали е редно човек, за когото има съмнения, че е бил в измами с ДДС, да участва в държавната консултативна комисия по туризма.

Авторите на сигнала настояват да бъде проверено и имуществото на Ветко Арабаджиев. Освен до парламента сигналът е изпратен до европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, премиера Сергей Станишев и главния прокурор Борис Велчев.

“В най-скоро време ще проверим случая, като ще поискаме информация и от прокуратурата”, казва по този повод шефът на парламентарната комисия по корупция Бойко Великов от БСП. Естествено никой нищо не проверява, няма как да си рита трудовата книжка. И това потъва в забвение.

Същата година, пак при кабинета „Станишев“, в службите постъпва информация как бизнесменът е разработил схема за източване на ДДС с внос на елитни коне за езда. По една случайност, повече коне месец след пристигането тук си чупят краката и биват „бракувани“, а той тегли по 1 млн. ДДС за тях. Никой не си мърда пръста.

От шофьор в месокомбинат, през Държавна сигурност до милиардер

Както повече родни „милиардери“ или по-ласкаво наричани „олигарси“ Вълчо Кузмов Арабаджиев започва кариерата си като доносник на Държавна сигурност.

През 80-те години на 20 век Вълчо/Ветко се труди като шофьор-разносвач на кренвирши и салами в пловдивския месокомбинат. Колегите му от този период го определят като тих и скромен, дори хрисим, който е пристигнал от асеновградските села и длъжността му на шофьор в голямото предприятие е задоволителен обществен статус.

Други пък го определят като „доста глуповат, но нахален и невъзпитан”. Може би затова шофьорът Вълчо е забелязан от оперативния работник от ДС-Пловдив Панчо Панчев. На 12 юли 1989 г. Панчев вербува Вълчо Кузмов Арабаджиев като агент на Държавна сигурност-Пловдив и двамата избират псевдонима на новия агент – Стефан.

Всъщност Вълчо-Ветко е разкрит като доносник на ДС в качеството си на…кредитен милионер. Завлякъл с милиони невърнати кредити банка „Хеброс“-Пловдив чрез фирмата „Шугар енд моласес” ООД.

Завърта се около боса на „Мултигруп” Илия Павлов и заедно купуват пловдивския Захарен комбинат. По това време търговията със захар и спирт е благодатна и печалбите растат главоломно. По-късно ще се скарат с Павлов, но битката ще спечели Ветко. Убийството на Илия Павлов ще сложи край на спора за Захарния комбинат.

Арабаджиев се хвърля смело в туристическия бранш и купува хотел „Марица” в Пловдив, после строи хотел в Пампорово, купува ред курортни селища по морето, разширява и уедрява собственостите си и демонстрира лукс и благополучие.

Луксът и блясъкът съпътстват семейството на Ветко и той става привлекателен бизнес-партньор на олигарси и политици. Семейно се свързва с Георги Гергов и Николай Банев, сватбите и празненствата им стават демонстрации на богатство и разкош. После се скарва с тях, открадва самолет от общата им компания с Николай Банев, съдят се.

Във времената на Иван Костов пловдивския олигарх е от дарителите на пловдивското СДС, после прехвърля симпатиите си към Александър Томов/Лупи/ и отвързва кесията в името на социалдемокрацията, след 2001 год. вече е от основните спонсори на НДСВ.

На името на Ветко Арабаджиев има само една фирма в Търговския регистър. Останалите му дружества са на Сейшелите, в Лихтенщайн и други офшорни райски зони.