Известен е още като Зимна Богородица и Вълча Богородица

На втори февруари източноправославната църква отбелязва християнския празник Сретение Господне, известен още като Зимна Богородица и Вълча Богородица – един от четирите празника, посветени на Божията майка, наред с Рождество Богородично, Въведение Богородично и Успение Богородично, и един от дванадесетте велики празника през годината.

От него произлиза традицията, според която на 40-ия ден след появата им на бял свят децата трябва да бъдат въведени в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките им – до този момент считани за нечисти - да бъде прочетена очистваща молитва.
Самият Исус Христос, обрязан според Божия закон на осмия ден след раждането му, бил занесен от Пресвета Дева Мария и Йосиф в Йерусалимския храм на четиридесетия си ден в изпълнение на Мойсеевия закон, който повелява всяко първородно дете от мъжки пол да бъде представено на Бога и откупено от него на каквато цена родителите могат да платят – чрез жертвоприношението на агне, гургулица или два гълъба. По този начин вярващите изразяват благодарността си за избавянето на израелските първородни синове от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък в нощта преди излизането на евреите от Египет.
По същото време, когато Исус бил въведен в храма, там била пророчица Анна, както и праведен старец на име Симеон, който бил назначен за преводач на старозаветния текст на Библията на гръцки език от египетският цар Птоломей II. На Симеон било казано, че няма да си отиде от този свят, преди да е видял с очите си Спасителя. Той благословил Дева Мария и благоговеейки пред рожбата й, изрекъл пророческите думи: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца".
Паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна се честват на 3 февруари – ден след Сретение Господне, когато членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа и подобно на Симеон да свидетелстват, че са готови да напуснат света с мир.
Пак на 2 февруари в България се чества народният празник Петльовден, познат още като Петеларовден, Петлешковден, Петловден и Св. Черна, който води началото си от турското робство. Наречен за празник на мъжките рожби и на мъжкото начало на рода български, Петльовден е свързан със събирането на кръвния данък.
Според легендата преди повече от 300 години една майка от бургаското село Еркеч отказала на предаде на турците своя син, въпреки заканите им, че ако не им бъде даден доброволно, ще го заколят. Жената се зарекла, че сама ще отнеме живота на рожбата си, но няма да я даде на турците и когато те се върнали за момчето на другия ден, заварили прага на къщата й опръскан с кръв. Втрещени от стореното, без да знаят истината, турците престанали да събират еничари от това село. А какво всъщност се било случило? Предишната нощ жената извела момчето си извън селото и заклала петел, с чиято кръв изпръскала прага на дома си.
Още за Сретение Господне. Ето защо на този ден традицията повелява да се заколи петле или ярка /според пола на детето в къщата/, най-добре от майката или от млад мъж, но не задължително от бащата, като се счита, че по този начин децата ще бъдат защитени от болести. Птицата се сварява цяла, приготвя се с булгур или ориз на яхния и слага на обредната трапеза, заедно със специална пита или зелник от булгур и сирене, и ракия или греяно вино, подправено с черен пипер и допълнително подсладено.
Ако се спазват стриктно обичаите в различните им версии от миналото, на Петльовден не бива да се хваща работа, а с кръвта от заколения петел трябва да се намажат лицата на децата.