Археолози разкриха неизвестна епископска църква от VI век в Габрово

Животът

10-08-2019, 09:00

Снимка:

личен архив

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Проучванията са под ръководството на проф. д-р Хитко Вачев и Филип Петрунов

Археолози разкриха неизвестна до момента епископска църква от VI век в Габрово. Изследователите попаднали на архитектурните останки на еднокорабна църква при спасителни археологически разкопки в квартал „Радецки” в града при прокарването на обходния път към връх Шипка. Проучванията са извършени под ръководството на проф.д-р Хитко Вачев от Регионалния исторически музей във Велико Търново и Филип Петрунов от Националния археологически институт с музей-София. Уникалната църковна постройка е с размери 15,60 м / 8,70 м. Не е разкрита западната и част, тъй като попада в частен имот. Основите на храма са изградени от речни волутъци /б.а.камъни/ и местна порода пясъчник. При градежа на стените, които са с дебелина 0,85 м. е използван бигор и пояси от тухли. „Постройката има вход от юг. Подът на храма е с размери 0,30 м./0,30 м. Вътрешността на църквата е била изцяло стенописана, за което се съди по откритите значително количество фрагменти от зографии”, обяснява проф.Хитко Вачев. Археологът допълва, че особено интересна е олтарната част на храма. Абсидата е с широчина 5 м. и дълбочина 3,50 м. В нейното пространство е изграден синтрон. Това е стъпаловидно оформени скамейки, като на най-високата му част е стоял епископския трон. В олтарната част пък е разкрита камера, изградена от тухли, в която са били положени свети мощи. Изследванията сочат, че в църквите, които са с оформен синтрон задължително служи епископ. На база откритите материали и архитектурни характеристики, проучвателите считат , че сградата е функционирала през VI век. „Резултатите от разкопките повдигат въпроса с коя епископия е свързан разкрития храм. Към настоящия момент за Габровска област не разполагаме със сведения, че през ранно-византийската епоха там да е имало отделна епископия. Всичко това ни насочи към запазени документални свидетелства, чрез които да установим кои са вероятните епископи, които са служили в този храм”, уточни проф.Вачев. Ученият пояснява, че според епифаниевия списък от началото на VII век, на Марцеанопол са били подчинени следните ипископии-Доростол, Трансмариска, Нове, Апиария и Зекедеспа. „До VI век епископията Зекедеспа никъде не се споменава. Някои други сведения обаче дават основание да се предполага коя е тази епископия. В научния труд „За строежите” на Прокопи Кесарийски веднага след епископията Никополис , се говори за града Зикидева. Според Теофилакт Симоката през 597 г. стратегът Коменциол при похода срещу аварите събрал войските си на лагер при Зикидива. Близостта на имената „Зекедеспа” и „Зикидива” е дала основание на покойния проф.Велизар Велков преди около 40 г.да изкаже становище , че най-вероятно с това име е наречен ранно-византийския град, разположен на хълма Царевец. Той счита, че името има тракийски произход и е запазено в последствие в топонима Девинград”, разяснява проф.Хитко Вачев. Археологът изтъква, че в Никополис епископията със сигурност функционира до 518 г. Знае се името на епископа, който е бил начело на катедрата към спомената дата. Казвал се е Амаций и е участвал на църковен събор в Константинопол. „Вероятно преместването на епископската катедра от Никополис в Зикидева е свързано с промените, които са настъпили в града след хунските и готските нашествия. Обособяването на епископията Зекедеспа е свързано с формирането на нов град, който според законите на Зенон и решенията на Халкидонския събор задължително трябва да получи епископска катедра. На основание на всички тези исторически сведения и разкритите архитектурни останки от епископската църква, считаме, че Габровският регион е бил под духовната юрисдикция на епископите, които са резидирали в ранно-византийския град на хълма Царевец”, казва проф.Хитко Вачев. Снимки-личен архив 1. Археологическите проучвания са извършени под ръководството на проф.д-р Хитко Вачев и Филип Петрунов. 2. Изследователите попаднали на архитектурните останки на еднокорабна църква, която се смята, че е била епископска. 3. Уникалната църковна постройка от VI век е с размери 15,60 м / 8,70 м. 4. „Постройката има вход от юг. Подът на храма е с размери 0,30 м./0,30 м. , а вътрешността му е била изцяло стенописана”, обяснява проф.Вачев.