Той бе класен ръководител на шест ученически випуска

Петричкото село Коларово се сбогува със стожера на учителското семейство Стоименови Мирчо Евтимов Стоименов. Той се спомина на 17-ми август на 87 години след кратко боледуване и три години, след като си отиде съпругата му, дългогодишната начална учителка Анета Стоименова.

Мирчо Евтимов, както го знаеха колеги, ученици и съселяни, е потомък на възрожденския род Стоименови и на печално популярния Никола Стоименов – Мамин Кольо, загинал мъченически на 29 юли 1913 година по време на гръцката окупация на село Коларово през Междусъюзническата война.

Бащата на Мирчо Евтим Стоименов, макар и самоук, е надарен художник, който през 30-те и 40-те години на миналия век завещава зографията си в катедралния храм „Свети Димитър“ в село Коларово, в още 14 храма в Петричко и Струмишко и в домашните иконостаси на местни миряни. Самоукият творец създава и редица портрети на български революционери и просветители, сред които и помнената от три поколения коларовски ученици стъклописна икона на Светите братя Кирил и Методий.

Мирчо Евтимов завърша основно образование в родното Коларово, средно – в гимназията в  Петрич, а през 1954 година се дипломира в Учителския институт в Дупница и повече от три десетилетия е учител в местното СУ „Васил Левски“. Преподава български и руски език и е класен ръководител на шест ученически випуска, но академичното му амплоа е музиката. Евтимов е аранжор, корепетитор и диригент на местния ученически хор.

През 70-те и 80-те години на миналия век хорът прославя СУ „Васил Левски“ и село Коларово на редица регионални и национални хорови фестивали със спечелените призови награди, сред които и първа награда в раздел „Смесени хорове“ през 1973 година на Националния преглед на ученическите хорове в Разлог. А след пенсионирането си Мирчо Евтимов и покойната му съпруга Анета се занимават с дребно земеделие – зеленчукопроизводство, овощарство и пчеларство за лични нужди, както всички пенсионери в българското село.

ПОКЛОН пред паметта на учителя и човека Мирчо Евтимов Стоименов!