Синдикатът предлага за начало тя да е 50% от средната за страната

КНСБ приветства обявеното от Европейската комисия начало на консултации за въвеждане на справедливи минимални възнаграждения за работниците в ЕС.

Конфедерацията настоява да се приеме Рамкова директива за минималната работна заплата, която да предложи общи правила и критерии за прекратяване на социалния дъмпинг.

От Синдикатите напомнят, че вече са предложили това на конгреса на Европейската конфедерация на профсъюзите във Виена през май миналата година, а през есента е била изпратена и позиция за определяне на механизъм за справедливо възнаграждение на работниците до ЕКП и ЕК.

Според КНСБ нарастването на минималната работна заплата, повишаването на ефективността на секторното колективно договаряне и възходящата конвергенция на заплатите трябва да вървят успоредно и да бъдат стимулирани през съответните правни механизми.

Те посочват, че директивата трябва да бъде насочена към решаване на проблема с ниските минимални работни заплати в голяма част от новите страни членки (България - 286 евро, Румъния - 319 евро, Литва и Латвия - 380 евро, Унгария - 444 евро, Хърватия - 463 евро, Чехия - 477 евро, Словакия - 480 евро, Естония - 500 евро и Полша - 503 евро). В този смисъл не би трябвало да произтичат задължения за страна членка на ЕС, чиито нива на минимална работна заплата отговарят на въведените принципи и гарантират издръжката на живота, подчертават от КНСБ.

Според тях в краткосрочен план приемлив вариант е да се достигне съотношение 50% от средната работна заплата за страната.

Рамковата директива трябвало да се подкрепи и от Препоръка на Съвета за възходяща конвергенция на заплатите. Аргументът на КНСБ е, че ситуацията във всяка страна е различна, което е предпоставка за противоречиво тълкуване на директивата. Конфедерацията иска да се постави цел от 60% покритие с Колективни трудови договори, но без ангажиране с конкретен времеви период поради спецификите във всяка икономика.

След определянето на минимална работна заплата националните социални партньори трябва да могат да договарят секторни работни заплати съгласно националните практики. По тази причина от КНСБ смятат, че националните правителства трябва да насърчават секторния социален диалог и да гарантират неговата ефективност.

Предложенията на КНСБ са следните:

1) Да се мотивира по подходящ начин необходимостта от подобна директива, като се адресират настоящите проблеми на конвергенцията по отношение на минималните заплати в ЕС;

2) Определяне на реалистична общоевропейска цел за определено ниво на минимална работна заплата в дългосрочен период;

3) Дефиниране на понятието "cost of living" и предлагане на общ европейски подход за измерване на неговата стойност;

4) Достигане на цел от 60% покритие с КТД в дългосрочен период;

5) Тези показатели трябва да станат част и от специфичните за всяка страна препоръки в рамките на Европейския семестър;

6) Социалните партньори да имат решаваща, а не само консултативна роля при определянето на минималната работна заплата;

7) Ускорено нарастване на минималната работна заплата за достигане на 50% от средната работна заплата за страната;

8) Размерът на минималната работна заплата постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота;

9) Минималната работна заплата за страната да бъде надграждана с минималната работна заплата по икономически дейности и професионално-квалификационни групи и след преговори с работодателските организации;

10) Минималната работна заплата за страната да важи за всички категории работници и за всички (традиционни и нетрадиционни форми на заетост).

КНСБ приветства факта, че ЕК официално признава наличието на значителни проблеми в доходното неравенството между отделните страни членки на ЕС.

Според Конфедерацията определянето на единен европейски механизъм за изчисляване на минималните заплати ще е ефективен инструмент за борбата с намалението на неравенствата в доходите

Като недостатък на документа за консултация на ЕК от КНСБ посочват факта, че не се споменава нищо за правния инструмент, който следва да се заложи, за да се постигнат заложените цели.