Танц на скелети е изобразен върху фрагмент от непубликувана досега чаша

Танц на скелети е изобразен върху фрагмент от непубликувана досега чаша от първата половина на I век сл. Хр., открита през 2019 г. при разкопки в античния град Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Вероятно чашата неслучайно е изработена от глина в много светлосив нюанс  – този цвят е най-близо до тоналността на среброто. А е известно, че тъкмо с трапезни съдове от този скъп метал, покрити с изображения на пируващи или танцуващи скелети, аристократите и новобогаташите в периода около новата ера са демонстрирали лукс и съгласие с максимата: „Всички сме смъртни и нека помним това, докато се отдаваме на насладите!“, пише archaeologia-bulgarica.
Сцени със скелети в подобен контекст може да се видят върху две сребърни чаши от прочутото съкровище „Боскореале“ , което се пази в Лувъра и беше показано в изложба на Националния археологически музей в София през 2015 г. На едната са разчетени надписи като: „Наслаждавай се, докато си жив, утрешният ден е несигурен“ и „Животът е театър“, а на другата  – „Бъди весел, докато си жив“ и ироничното „Почитай свято боклука“. Съкровището е наречено така по името на мястото, където е открито – близо до унищожените при изригването на Везувий през 79 г. градове Херкулан и Помпей. Но далеч не само собствениците на този сервиз са били увлечени по модата да оправдават разточителството си с напомняне за краткостта на земните удоволствия. Можем да съдим за това и по възмущението, с което автори като Плиний Стари укоряват показността и празния разкош. Ето какъв цитат открива епиграфът от СУ „Св. Кл. Охридски“ Николай Шаранков в „Естествена история“ на Плиний, публикувана две години преди мощното изригване на Везувий: „…Бога ми, Помпей Павлин, синът на римски конник от Арелате (днешен Арл), чиито предци по бащина линия се обличали с животински кожи, разнасял със себе си във войската 12 000 либри сребро (ок. 3960 кг), при това на походи срещу най-кръвожадните племена…“. Николай Шаранков припомня и че през 161 г. пр. Хр. римският сенат постановява по-видните граждани да ограничат разходите си за пиршества, да не сервират вносно вино, а общото тегло на използваните от тях сребърни съдове да не надхвърля 100 либри (ок. 33 кг). В този смисъл показателна е и една от описаните в „Сатирикон“ на Петроний  сцени: „…Докато си пийвахме и усърдно хвалехме разкоша, един роб внесе сребърен скелет, сглобен така, че ставите и костите му се въртяха свободно във всички посоки. След като го подхвърли веднъж-дваж на масата и навързаните му елементи образуваха различни фигури, Трималхион възкликна: „Колко сме жалки! Горко ни, човекът е толкова нищожен! Всички ще бъдем така, щом подземният бог отведе ни. Та докато сме добре, нека се впуснем в живота!“.
Тази философия и оправданата с нея мода да се харчи за все по-скъпи и изискани сребърни съдове е намирала лесно последователи сред най-богатите. А за хората с по-скромни възможности, втурнали се да им подражават, оставали по-евтините имитации. И вероятно тъкмо такъв е случаят с фрагмента от светлосивата глинена чаша, открита в рамките на форума на Хераклея Синтика, смята ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински.