Празнуват абаджиите, кожухарите и терзиите

Според старо поверие на Илинден хората не трябва да влизат в реките и в морето, защото може да се удавят, тъй като на своя празник св. Илия обичал „да си взима курбан”.
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. Наричат го още Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел.

В народните представи св. Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевицата и светкавицата. Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му.

На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.

Традицията повелява на този ден да се заколи курбан в чест на светеца. Обикновено се избира най-старият петел, т.нар. „баща“. Стопанката на къщата става рано призори и замесва погача„боговица“ и „колач“ за свети Илия.

Често селските сборове се организират на този ден. За здравето на всички се принася в жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – вол, теле или бивол. Готви се курбан, който се освещава.

Край могила, параклис, оброчище или стари дъбови дървета извън селото се нарежда трапеза. Според вярващите само така ще могат да умилостивят светеца и да опазят селището и реколтата си от наводнения и градушки.

Според народните поверия на Илинден не бива да се работи, за да не се разсърди светията. Не бива и да се къпете в морето, дори да влизате във водите му, защото на този ден морето взима най-много жертви курбан за светеца.

На Илинден празнуват абаджиите, кожухарите и терзиите, чийто патрон и покровител и свети пророк Илия.