Разширяване на възможностите за доказване на бащинство и за оспорване на припознаване са част от промените в Семейния кодекс, които правителството одобри днес.

Измененията и допълненията са в глава шеста „Произход“ на Семейния кодекс, като те са обусловени от постановени решения на Европейския съд по правата на човека по обединени жалби „Л.Д. и П.К. срещу България“ (№ 7949/11 и № 45522/13) и „Докторов срещу България“ (жалба № 15074/08). Съгласно Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, влезлите в сила решения на ЕСПЧ имат задължителна сила спрямо държавата ответник и тя следва да предприеме индивидуални и общи и мерки, необходими за тяхното изпълнение.

По решението на Съда, постановено по обединените жалби, е установено нарушение на чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) от Конвенцията. Става дума за отхвърлянето от българските съдилища като недопустими на исковете, предявени от двамата жалбоподатели за оспорване на извършено спрямо деца, по отношение на които те твърдят биологично бащинство, припознаване и респективно установяване на действителния им произход.

С предложените изменения и допълнения в чл. 66 от Семейния кодекс се разширяват възможностите за оспорване на припознаването. Създава се възможност дирекция „Социално подпомагане“ да оспори припознаването преди да бъде извършено. Измененията предвиждат още припознаването да може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването.

Дава се и допълнителна възможност за оспорване на бащинството до изтичането на една година от узнаване на обстоятелствата, обуславящи оспорването, ако те са узнати по- късно по независещи от ищеца причини, но до навършване на пълнолетие на детето, като в тези случаи съдът взема предвид най-добрия интерес на детето.