46 лекари си отидоха досега, две трети от тях са на възраст над 60 години

За девет месеца – от началото на пандемията досега, от КОВИД-19 в България си отидоха 46 лекари. 36 от тях напуснаха този свят през последните два месеца, когато разпространението на заразата излезе извън контрол, показва анализ на clinica.bg. Това означава, че напоследък КОВИД е погубвал по лекар през ден, дори по-често. Въпросът е защо, а отговорът в голяма степен би трябвало да се крие сред самите жертви.

Трудно може да се намери ясна и общовалидна закономерност сред лекарите, които са загубили живота си заради КОВИД-19. Сред тях има специалисти, които са работели на първа линия и такива от „тила", медици в болници, спешни центрове и лични кабинети, лекари от селца и големи университетски клиники. И все пак някои изводи са безспорни.

 Напредналата възраст

Две трети от починалите медици у нас са над 60 години, показват данните на Българския лекарски съюз. Едва трима са специалистите, станали жертва на КОВИД, които са били под 40 години. Между 40 и 60 години са 13 медици, а над 60 – 30, като 12 от тях са над 70 години. Има починали медици дори над 80 години. Безспорно това положение е следствие на застаряването на медицинските специалисти у нас, което се наблюдава през последните години следствие на масовата им емиграция в западни държави, където условията на труд и на живот са по-добри. Друга причина за наличието на толкова възрастни лекари на работа е и страхът от КОВИД, заради който не всички медици се съгласяват да лекуват инфектираните пациенти.

Специалността

Най-голяма част от медиците, които си отидоха заради КОВИД досега се оказват общопрактикуващи лекари – 13. В същото време точно тези специалисти дълго време беше отричано да са на „първа линия". Загиналите спешни медици са трима, тези със специалност вътрешни болести – четирима, невролозите са четирима, кардиолозите – четирима, хирурзите – трима, четирима са и анестезиолозите. Сред останалите загинали има двама гинеколози, един химиотерапевт, един инфекционист, един специалист по образна диагностика, един педиатър, двама уролози, един офталмолог, дерматолог и пулмолог. Тази статистика навява на мисълта, че медиците, които са с по-рискови специалности за КОВИД, са по-добре защитени от колегите си.

Местоработата

По-голямата част от лекарите, които са починали от КОВИД досега, са работели в болници. Това са 25 души, показват данните. Повечето от тях обаче са били част от по-малки лечебни заведения в различни общински градове, а едва шестима са били в КОВИД-отделения. Има и болници, като областната в Сливен или общинската в Гоце Делчев, в които са починали повече от един медик. Сред останалите 22 медици, трима са работели в Спешна помощ, 18 в кабинети в извънболничната помощ, като само един от тях не е бил сред пациентите си през последните два месеца. Фактите очевидно отново показват, че КОВИД-отделенията в болниците, които би трябвало да са най-рисковите зони за медиците, са най-добре обезопасени, докато в извънболничната помощ и останалите отделения мерките за безопасност не са толкова стриктни и явно там има повече фатални инциденти.

Регионът

На практика 28 от всички 46 починали медици са работели в пет области на България – Благоевград, Пловдив, София, Пазарджик и Бургас, показват официалните данни. Лидер в черната статистика е Благоевград. Там са загинали 9 от всички лекари, като не малка част от тях са работели в Гоце Делчев, както и в околните села. Това е и една от областите, където заболеваемостта от КОВИД периодични се обостряше, тя не беше ниска дори през лятото заради трафика към Гърция. На второ място по смъртност сред медиците се нарежда област Пловдив с 6 починали лекари, следва я столицата също с шестима, Пазарджик с четирима и Бургас с трима.

Придружаващите заболявания

Няма точна картина в това отношение, тъй като здравословното състояние на всеки човек е лична информация. Въпреки това за не малка част от починалите специалисти се оказа, че са с придружаващи заболявания. Най-често това са диабет и сърдечносъдови проблеми, но сред тях е имало и такива с белодробни, например с астма. Самият факт, че две трети от починалите медици са над 60 години, ясно показва, че броят на лекарите с хронични заболявания не е бил никак малък.

Условията за работа

Безспорно те играят ключова роля в изхода от сблъсъка с КОВИД. И данните дотук недвусмислено показаха, че когато мерките за безопасност са на нужното ниво, жертвите са по-малко. Големите университетски болници, където се лекува най-голяма част от тежките пациенти, са почти без жертви. За деветте месеца е починал сами един лекар в "Пирогов". Тези лечебни заведения обаче са снабдени с предпазни средства и в тях се правят по-често тестове на медиците. От УМБАЛ „Св.Анна" например съобщиха, че там лекарите на първа линия вече се тестват минимум два пъти месечно, както и при нужда или при желание от страна на самите медици. В друга от водещите болници в София това се случва всеки път при наличието на заразен пациенти или колега, което в момента е доста често.

На този фон обаче джипитата още нямат предпазни средства. Всеки колега трябва да си ги осигурява сам, същото е и с тестването, каза д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари у нас. Аналогично е положението при специалистите в извънболничната помощ. В спешна помощ нещата са по средата – предпазни средства има, но осигурен скрининг няма,а лекарите не знаят кой седи насреща им.

Настояваме за скриниг от началото на годината, но такъв няма, болестта сред колегите се хваща късно и лечението е трудно, казва и Десислава Кателиева, председател на Националното сдружение на работещите в Спешна помощ. Тя предлага да има скрининг поне веднъж месечно, въпреки че в Германия такъв се прави веднъж седмично.