Синята легенда Емил Спасов: Моето пожелание към ЦСКА-София е да не играе добре в петък

Спорт

16-12-2020, 08:36

Снимка:

Silentbet

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Емил Спасов е една от големите легенди на Левски и един от футболистите, които винаги ще се помнят от футболните естети заради своята техника, импровизации, майсторски пасове и голове. С Левски той е шесткратен шампион на България и пет пъти носител на Купата на страната. Емил Спасов играе през цялото време при историческата победа над Барселона с 5:4 на 17 март 1976 година в София, и реализира един от головете за „сините” – за 3:2. Тогава Левски се превръща в първия отбор, вкарал повече от четири гола на каталунците в Европа.

В интервю за Silentbet, Емил Спасов говори за дербито Левски-ЦСКА в петък и за кризата в родния си клуб, и изразява мнение защо българските футболни таланти не правят кариери, адекватни на качествата им.

Г-н Спасов, дерби ли е за Вас мачът Левски – ЦСКА-София в петък, тъй като мнозина смятат, че това не е автентичният ЦСКА?
Вижте, всички футболни хора знаят как се създаде ЦСКА-София, но за хубаво или лошо, се казва ЦСКА и в петък ще играят Левски и ЦСКА. Дерби обаче няма да гледаме, тъй като няма да има публика. А, когато няма публика, и за футболистите, и за артистите няма спектакъл. Лично аз не очаквам да има високо качество.

Надделяват прогнозите, че с оглед на моментното състояние на двата клуба, ЦСКА лесно ще вземе трите точки?
Действително ЦСКА-София е в по-добро състояние, набра и самочувствие, още повече, след като победи и Рома. Макар и слаб Рома, в историята ще пише ЦСКА-София – Рома 3:1. ЦСКА-София ще излезе като фаворит за победата, но се надявам това да му изиграе лоша шега.

Намеквате за онези мачове, когато Левски е бил по-слаб, но е побеждавал ЦСКА?
Точно така. Спомням си онова 7:2, когато Гунди им вкара три гола. Тогава ЦСКА беше много по-силен, водеше убедително в класирането, но… Аз също съм участвал в подобен мач. Беше през есента на 1977-а, когато след 3-4 месеца в Спартак Варна, се върнах в Левски на 4 октомври. Дни по-рано с младежкия национален отбор бяхме елиминирали Белгия за европейско първенство с 1:0 в Бургас. Бях капитан на отбора ни и вкарах гола. И за „Добре дошъл” в родния ми Левски, първият ми мач беше срещу ЦСКА. Ние бяхме с осакатен състав. Павел Панов, Бог до го прости, беше със счупен крак от двубоя с Аякс, Красимир Борисов със счупен глезен, Стефан Аладжов контузен, Тодор Барзов болен от жълтеница. На пейката имаше юноши за резерви. ЦСКА пък беше много силен, с Георги Денев и Божил Колев в състава. Всички смятаха, че нищо добро не ни чака, но до 60-ата минута вече водехме с 4:0 и ги бихме с 4:1. Имал съм и още две-три подобни дербита. Играл съм и в две дербита, в които губехме с 0:2, но спечелихме с 3:2.

Да се върнем към дербито в петък. От червения лагер сипят закани, че не само ще спечелят, но ще и опитат да подобрят рекордната си победа над Левски с 5:0?
Не мисля, че може да се случи. ЦСКА-София трудно вкарва повече от два гола в първенството, дори в последната среща трепери докрая у дома срещу отбор от долната част в класирането.

Как трябва да играе Левски, за да има шансове за позитивен резултат?
Всичко зависи от това с каква настройка ще излязат нашите на терена. Трябва да играят смело, без страх, като истински левскари. Дано футболистите ни да осъзнават, че този мач може да преобърне играта им и да спечелят сърцата на публиката.

Кризата в Левски е очевидна. При това положение може ли Левски да влезе в топ 6 или ще се бори да оцелее в елита?
Представянето ни в мачовете е отражение на всичко, което се случва в клуба. Много тревоги през последните месеци – дългове, задължения, лишения. Няма как това да не се отрази и на играта на отбора. Но аз не смятам, че имаме толкова лоши показатели и толкова слаб отбор. Надявам се, че ако се намерят още спонсори, както се очаква, и с няколко добри попълнения през зимната пауза, напролет ще видим един различен Левски. Един Левски, който тръгва нагоре. Важното е тези, които играят Левски, да поддържат постоянно добро игрово ниво. Никой не иска от тях да станат много големи футболисти или да надскочат своите възможности. Но силен футболист не е този, който в един мач дава 80 % от потенциала си, а после 4 мача никакъв го няма на терена. Силен и полезен за отбора футболист е този, който във всеки мач дава 70-80 % от най-доброто от себе си.

Г-н Спасов, очаквате ли някой измежду Локомотив, Арда и Берое също да се намеси в битката за титлата, която се води между Лудогорец и ЦСКА-София?
Смятам, че Локомотив може да поддържа интригата до последно. Харесва ми как играят пловдивчани, имат и сплотен колектив. Този отбор го създаде Бруно Акрапович и ако запази нивото си след напускането на треньора, ще запази и водещите си позиции. Иначе на мен не ми харесва как играе Лудогорец в последно време и няма да се изненадам, ако ЦСКА-София прекъсне шампионската му хегемония този сезон. Казах вече, ЦСКА-София играят добре, но им пожелавам да не играят добре в петък.

Работата Ви позволява да следите първенствата в елитните групи на подрастващите, както и мачовете в първия, втория и третия ни ешелон. Виждате ли млади футболисти, които да вдигнат нивото на клубния футбол и националния отбор?
Има такива, но малко. Проблемът на младите играчи с качества у нас е, че се задоволяват с малко. Не е както при чуждите такива, които развиват качествата си и стават звезди от световен калибър. В България се случва така през последните 10-15 години, заради лошата работа в клубовете и школите. За мен е непонятно, че талантливите смятат, че са стигнали своя връх, когато влязат в мъжете. Неразбираемо е също, след като някои президенти дават толкова високи заплати, защо младите се задоволяват с малкото.

Какво трябва да се направи, за да произвеждаме футболисти, както преди?
Всички, които работят за футбола, да си променят мисленето, а талантите – отношението към футбола. И не на последно място, а най-важно, е да си подобрим материалните бази. В България с добри бази за футбол разполагат само Лудогорец и Ботев Пловдив. Не може в другите клубове на един-два терена да тренират близо 500 футболисти и да искаме да се правят футболисти. Ние сме и единствената страна без представителен стадион, на който да се играят големи европейски мачове, финали на клубни турнири или европейско първенство. Дори Албания има такъв стадион.




Снимка на Деня

Щрихи от Плевен