Легендата на българския футбол и ЦСКА, Стойчо Младенов, даде ексклузивно интервю пред сайта Silentbet. В него специалистът описа впечатленията си от казахстанския футбол, след като прекара 4 успешни години начело на местния Кайсар.

Младенов засегна и темите от родната действителност, заявявайки, че е време ЦСКА да детронира Лудогорец за шампионската титла. Той вижда ясно подобрението в „червения“ лагер, както и отслабването в редиците на „орлите“. Треньорът не пропусна и да посочи, че Левски винаги е бил подпомаган от държавните институции, включително и в настоящия момент.

Накрая Младенов не пропусна да засегне и въпросите за големите проблеми в българския футбол и спорт като цяло. Според него, вина за краха на българския спорт от последните десетилетия носи на първо място държавата, която трябва да е отговорна за създаване на условия за развитието на тези занимания.

Здравейте, господин Младенов! Сезонът в Казахстан завърши преди няколко седмици. Как оценявате кампанията с Кайсар, която беше съпътствана от цялата странна ситуация около пандемията?

Ситуацията около пандемията беше странна за всички, но ръководителите на казахстанската футболна федерация взеха много навременни решения като организираха в град Алмати да се проведе целият шампионат. В града имаше достатъчно бази, като всеки клуб избра своя хотел и тренировъчна база. Завършихме 7-ми със състава на Кайсар, което с оглед на обстоятелствата беше чудесно постижение.

Колко беше сложно да нагодите тренировъчния си процес с оглед на цялата неяснота около провеждането на шампионатите?

Трудно беше, определено, имаше постоянно спирания и възобновявания. В рамките на 4 месеца трябваше да проведем 4 подготовки, отделно ни затрудни и преболедуването на играчи от коронавирус и постоянно имахме отсъстващи състезатели по тази причина. Това е един опит, който се надявам, че ще ни е от помощ за бъдеще, независимо какви и дали ще има бъдещи пандемии. Мисля, че заедно с екипа ми се справихме добре, защото почти нямахме контузии през сезона. Програмата беше претрупана, което ни затрудняваше леко, защото нямахме особено широчина и дълбочина на състава.

Вие обявихте, че приключвате отношенията си с досегашния си клуб. Как се стигна до това решение?

Всъщност не ги приключихме, оставаме си приятели. В тези 4 години намерихме обща визия за развитието на клуба и мисля, че се справихме отлично. В този клуб вратите остават отворени за мен, просто заявих малко преди края на сезона, че няма да продължа работата си там, за да може ръководството да намери нов треньор.

Решението ми беше продиктувано от желанието ми да работя в клуб с по-големи традиции и възможности за спечелване на трофеи. Мисля, че стигнахме тавана на развитието в Кайсар за тези 4 години. Беше правилният момент да премина в друг клуб.

Как бихте оценили периода си в казахстанския футбол и какво взехте от престоя си?

Мога да кажа, че обогатих своята визитка със спечелването на купата в Казахстан. Кайсар беше, до преди моето идване, отбор тип „асансьор“, но сега клубът вече е много стабилна част от елитната дивизия. Имахме определени сътресения по време на шампионата, след като ни напуснаха важни играчи, в следствие на намаляването на заплатите. И с това се справихме обаче, така че 7-та позиция е много добра за клуба.

Как бихте оценили развитието на тамошния футбол в сравнение с българския?

Трябва да ви кажа, че развитието е много позитивно. Всяка година ръководните органи в страната се събират, за да опитат да въведат определени подобрения в тамошния футбол. Имат и редовен участник в групите на европейските клубни турнири в лицето на Астана. Това е заслуга в голямата си част на Станимир Стоилов, който направи страшно много за казахстанския футбол и направи възможно това Астана да е марката на тамошния футбол.

Не е ли парадоксално, че реномирани български специалисти като Вас и Станимир Стоилов получават толкова широко признание в чужда страна, но не са привикани да участват в процесите по развитието на българския футбол?

Ами, това са въпроси, които трябва да отправите към ръководните органи на българския футбол. Ние милеем за развитието на нашия футбол и ни е много мъчно за нещата, които се случват през последните години.

Ще ви дам един пример. Когато работех в Саудитска Арабия, срещнах един готвач в асансьор, който ме попита с какво се занимавам и откъде съм и аз му отговорих. Той беше учуден и запита как съм се озовал в страната, след като България не е представена на никакви международни форуми като световни и европейски първенства. Това е мнение на един обикновен готвач, който стига до правилен извод за родния футбол.

Хората от ръководството на нашия футбол трябва да се замислят за статута на треньора и тази фраза я подчертавам дебело. Това е най-важният човек във всеки един клуб. От него започва и с него завършва всичко. Трябва да му бъдат дадени не само задължения, но и права. Значимостта на нашата работа е напълно обезценена. Бербатов, Мартин и Стилиян Петров не са станали футболисти без треньори?

Планирате ли да останете в Казахстан и за следващите сезони, или е възможно да смените дестинацията, независимо дали става въпрос за България или друга страна в чужбина?

Зависи от много фактори, определено. Искам да остана в Казахстан, защото се адаптирах напълно към начина на живот в страната, както и към всичките харатеристики на местния шампионат. Предпочитам да остана, но това не зависи единствено от мен. Аз обаче съм професионалист, така че в която и да е точка на света да се появи добро предложение, то аз бих го осмислил и бих преговарял по темата.

В отбора на Вашето сърце – ЦСКА, имаше редица промени от организационна гледна точка. Голямо име като Алан Пардю вече е технически директор. Върви ли в правилна посока ЦСКА?

Мисля, че беше нормално след този 5-годишен преходен период ЦСКА най-после да сглоби боеспособен отбор за своите претенции. Качество има и мисля, че най-после е време ЦСКА да детронира Лудогорец, където има подмяна на поколения и съставът е доста разклатен. Време е ЦСКА да настъпи здраво педалите на газта, защото трябва да се използва и увеличи импулсът, който получи клубът след назначението на новия треньор.

Тоест смятате, че се задава смяна на караула на върха на българския футбол?

Не само смятам, а съм убеден в това и го казах още миналата година, това ще е годината на ЦСКА. Това обаче не означава, че мисията ще е изпълнена, защото следва по-трудното – задържане на извоюваните позиции и надграждането, защото винаги трябва да се надгради. Мисля, че тази година селекцията е на нивото на ЦСКА. Трябва да се надгради зимата, убеден съм, че това ще се случи, защото в клуба работят професионалисти. Качеството трябва да е над количеството, за да може ЦСКА да е там, където трябва.

Лутането на второ, трето и четвърто място е пагубно, защото така се губи фенска маса, а ЦСКА винаги се е гордял именно с огромната си фенска подкрепа. Ако седим на тези места, то лека-полека изпускаме парата. Нито един фен не бива да бъде изгубен, напротив, всички ръководни фактори в клуба трябва да работят максимално и в тази насока. Всичко трябва да е на високо ниво.

Докато ЦСКА изглежда във възход, то Левски определено страда много сериозно. Лошо ли е за българския футбол, че един от грандовете е в едно не толкова лицеприятно състояние?

Това е много дълга тема и със сигурност ще засегна много хора, ако започна да я обсъждам. Ръководителите на най-високите позиции там са най-виновни. Знам го, защото бях част от ЦСКА, когато нещата се развиха по подобен сценарий преди няколко години. И за двата клуба не са хубави такива събития. При Левски обаче този процес не е толкова драматичен, зашото държавата винаги им помага, сега отново се случва. Няма да останат без пари или да се случи като с ЦСКА. Това е по-скоро държавен отбор, отколкото частен такъв. Левскарите обаче са доста тънкообидни и не бива да задълбавам допълнително.

Да погледнем накрая и към темата за националния ни отбор. Кошмарна година измина за родния футбол, в която не записахме нито една победа в официален мач. Кой е виновен за този крах или вината е на твърде много нива?

Виновниците започват от високите позиции, отгоре. Вината е на всички, но трябва да започнем от главата надолу, тоест държавните институции, тези, които трябва да създават истинските условия за професионален спорт в една държава. Ако имаме добри стадиони и бази, то ще има и добро развитие, защото имаме кадри. Оттогава ще има развитие и в квалификацията на треньорите, защото не е достатъчно просто да се вземе лиценз и да смяташ, че си научил всичко за футбола. Човек се обогатява цял живот.

Клубовете развиват играчите, но федерациите са тези, които определят условията, при които тези процеси биха протекли. Вижте колко стадиона са построени за последните години в България, на практика николко. Разликата даже и с условията в Казахстан е огромна. Най-лесно е да се каже, че треньорът е виновен, но ние сме невероятно далеч от всичките ни съседи, камо ли големите страни в спорта.

Футболът е невероятен феномен, по който се увличат над 50% от децата и е далеч по-добро увлечение в сравнение с някои други забавления, по които младежта залита. Спортът трябва да е цел номер 1 на всяко правителство. Така беше в миналото и имахме спортисти, борещи се за олимпийски отличия във всевъзможни спортове. Тогава имахме 20 шампиона, сега са най-много двама.

Задава се Конгрес на БФС. Какви решения трябва да бъдат взети, за да се промени настоящото статукво в родния футбол?

Искам да въстанат повече хора, защото един такъв, сам по себе си, не може да управлява. Важен е не само този, който е на върха на пирамидата, а тези от екипа му. Трябва да направим рязък завой и да вземем всичко като структура и организация от развитите европейски страни. Няма какво да измисляме, топлата вода отдавна е открита, ние само трябва да приложим идеите.

Наблюдава се смяна на поколенията, това дава ли Ви надежда за по-добри дни в идните години за националния ни отбор?

Разликата между младежкия футбол и мъжкия е огромна. Няма как да си мислим, че като вземем всички играчи от младежкия отбор и ги вкараме в мъжкия ще има рязък скок в резултатите, то това би било насила хубост. Самият аз имах възможност да направя подобно нещо, докато бях начело на националния отбор. Взех 8 момчета от младежите и ги качих в първия отбор. Имаше и чудесни моменти, имаше обаче и горчиви загуби, защото в решаващите мачове не издържахме.

Виждам много талантливи момчета, в лицето на Станислав Иванов, Антов от ЦСКА. Ако всички продължат да се развиват с този темп, то няма никакъв проблем, ще им се даде и шанс да се утвърдят в националния отбор. Трябват обаче повече от 1-2 мача, за да се утвърдиш и на първо време трябва да си утвърден в своя клуб, откъдето да те забележат. Изисква се постоянство, а не ние насила да ги правим футболисти.

Постът на национален селекционер е вакантен. Стои ли пред Вас възможност да застанете начело на националния отбор?

Няма треньор, който не иска да бъде начело на националния отбор на своята родина. Това носи невероятен престиж и трябва да се защитава по най-достойния начин. До момента никой не е разговарял с мен по въпроса

И за финал – какво си пожелавате за идващата 2021-а година?

Пожелавам си здраве за мен, за моето семейство и за моите близки. Желая същото и на хората, които милеят за спорта и футбола. Тези емоции и тази отдаденост трябва да се покаже именно в най-трудните моменти и пожелавам това нещо да го покажат именно сега.