И тази година в Белица се провежда традиционният празник „Нащо гаро, най-големо".

За целта община Белица осигурява награди за 1-во, 2-ро и 3-то място. Приоритет на журито ще бъде за най-голямо „Еко гаро”, както и за гаро по височина и големина. В 17.00 ч. журито най-напред ще посети всеки квартал за оглед и измерване на гарото. В 19.30 ч. ще посети кварталите на Белица, след което победителите в конкурса ще бъдат наградени .

Тази година (Сирни заговезни или Прощална неделя, Прошка) е на 14 март - Неделя. Всяка година на Сирни заговезни, Прощалната неделя преди Великия пост, в Белица се палят огньове „гаро”.

Подготовката за „гарото” е емоционална, преминаваща в трескава надпревара за организиране и натрупване на най-голяма клада „гаро” от хвойна в най-високите части на кварталите в града. Обикновено подготовката трае няколко дни преди прощалната неделя, в която се включват най-младите и най-яките мъже. През деня на Сирни Заговезни младите мъже на Белица разполагат събраната от тях хвойна по квартали, за да оформят големи купи (гаротата). Целта е "гарото" да бъде най-голямо и високо.

След сутрешната литургия се ходи у роднини за прошка. Вечерта се палят „гаротата” и осветяват целия град.

Строежът на гарото не е лесна работа. Реденето е майсторлък, който се предава от поколение на поколение. Трябва така да се нареди хвойната, че да не падне, когато се запали, пламъкът да се издигне нависоко и гарото да гори равномерно. То трябва да е най-голямото, да даде най-високия пламък и да гори най-дълго.

Някога е падало голямо надлъгване – всяка махала е правила малка и голяма клада. С малката подлъгвали другите да запалят своето голямо гаро. Така тяхната клада горяла по-дълго. Духът на надпреварата в Белица се е запазил и до днес.

Кулминацията настъпва край огромния запален огън, когато всички хора - и християни и мюсюлмани, са добре дошли край него. Веселието е в разгара си. Ехти музика, а край масите и скарите се лее червено вино и ракия, извива се хоро. По стар обичай хората си дават прошка пред пламъците на големия огън.

Запалването на ”гарото” в Белица е характерен обичай, свързан с вярванията колкото е по-голям огънят и колкото е по-светло озаряването му, толкова годината ще е защитена от градушки и ще бъде плодородна. С огъня се гони злото, а когато пламъците станат по-малки, младите момци прескачат „гарото”, за да са силни и здрави през годината. Победителите на най-голямата клада емоционално изричат „Нащо гаро, най-големо”.

На Сирни Заговезни е прието да се извършва и обичаят „амкане“. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-възрастните роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено да ти е!“ е задължителният отговор. Затова празникът в Белица се нарича Прошка .