"Вдадена река" се нарича награденото стихотворение

В анонимния литературен конкурс "Ева", организиран от НЧ "Н.Й.Вапцаров - 1866" - Благоевград, който приключи преди седмица, специална награда на името на Маргарита Лапева заслужи доц.Златко Павлов – Благоевград за стихотворението си „Вдадена река“. Ето го:

ВДАДЕНА РЕКА

Вдадена река ...

Такава е жената, път поела

в утрин ранна

в живот да се раздава

– 

извира бяла,чиста

от процеп на скала,

под буков корен.

По пътя за море

мечтано

камъни руши,

прескача.

На вятър неуморен се оставя –

вълни по нея да

бразди.

Отдава се в нощта –

стихии да бушуват...

Води прииждат

с бои различни –

водите от недрата

на съдбата, в които златни Златки

себе си намират,

а злите злото ги

връхлита.

Тича Ева устремена,

брегове желани гали,

в грях и святост

се раздава. И белег, рана в

някой мъж оставя...

Будуват с Ева

в тъмнината

съвест,

искан грях,

разпъване на кръст,

потайни срещи

с дъх дафинен

след пътеки из гората.

Стихии на житейско

вино

цяла нощ рисуват

в речното корито

идващ ден –

какъв да е,

дали добър,

дали с мъгла обвит,

дали с любов

обжарен,

дали пък отреден за

жал,

дали след сън за

принц красив

решава само Ева

в оня миг,

когато стисне

песъчинка

да укрие

в здрав пестник.

Морето стигнала,

слага да расте

в недрата на сърцето

скритата си

песъчинка.

После бавно,

като мида остарява,

скрила бисер

сред черупките на

свои тайни.

Вдадена река е Ева,

тя, реката на живота...