Тази година се навършват 145 години от Априлското въстание. Затова през този месец ще ви запознаем с част от героите, дали живота си за лелеяната българска свобода.

Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга. В Търновски – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев;

Христо Караминков е роден през 1846 г. в Търново. От младежка възраст се включва в националреволюционните борби. Член на Търновския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация. Участва в Старозагорското въстание (1875). След неуспеха му емигрира в Румъния.

Член на Гюргевския революционен комитет. Връща се в България като помощник-апостол на 1-ви Търновски революционен окръг с главен апостол Стефан Стамболов. По време на Априлското въстание (1876) участва в четата на поп Харитон и Бачо Киро, като помощник-войвода и член на Военния съвет. Държи се храбро и непримиримо в битката при Дряновския манастир. Успява да оцелее след гибелта на четата.

Участва като доброволец в Руско-турската война (1877 – 1878). Оказва съдействие на руското командване чрез събиране на разузнавателни сведения. Предоставя плановете на крепостите Русе и Видин. Организира група от българи-разузнавачи. Прави неуспешен опит да взриви чрез ръчно приготвени мини османски монитор по река Дунав.

След Освобождението се завръща в родния си град. Занимава се с търговия. Избиран е за окръжен съветник и народен представител.