За социална нетърпимост към замърсяването на различни изходни места, важни за развитие на туризма в община Белица призова кметът Радослав Ревански. Това са пътят за КК “Семково“, пътят за местността “Андрианов чарк“, където са разположени Паркът за мечките и RILA FUN PARK, пътят за Драглище и др. Ето какво написа той на страницата си във Фейсбук:

"Природата и реалността ни изпращат ясни сигнали! От нас зависи да направим нашето населено място по-чисто и красиво!

С настоящата информация целим да повишим обществената осведоменост и екологично съзнание, както и да провокираме Вашата ангажираност за повече отговорност към опазването на градските места за отдих, зелени площи, паркови зони и др. Средата, която изискваме да бъде здравословна, чиста и подредена. Защото от нея зависи здравето, качеството на живота ни, бизнесът ни. Средата, която всеки от нас създава – с любов, грижи, средства и труд, но също с безразличие, с пренебрежение, с безотговорност, с очакване друг да свърши работата, друг да възпита децата. В информацията са поставени и важни въпроси, които имат за цел да ангажират общественото внимание, да предизвикат социална нетърпимост към замърсяването на различни изходни места, важни за развитие на туризма в общината ни - пътят за КК “Семково“, пътят за м.“Андрианов чарк“, където са разположени Паркът за мечките и RILA FUN PARK, пътят за Драглище и др. Природата и реалността ни изпращат ясни сигнали. Дали ги разбираме? Нима подобава на Белица да бъде неугледна, замърсена и занемарена? Нима е нужно да обясняваме на беличани – умни, предприемчиви и достолепни, че когато не пазим нашия град, ние вредим на себе си? Нима не си даваме сметка, че деградацията на жизнената среда се отразява на стандарта на живота ни? Или беличани не разбират, че направеното в града е с общите ни пари и, вместо да се направи нещо ново, трябва да се похарчат пак от общите пари за изхвърляне на множеството отпадъци натрупани в местността „Керемидарката“, по пътя за мечките, по пътя за Драглище и др. Колко трудно е да извървиш 20 м, за да изхвърлиш боклука в празния контейнер, вместо да го оставиш на тротоара до пълния или да ги изхвърлим по покрайнините на града ни. Обичаме ли достатъчно децата си, когато мълчим и подминаваме заринати с отпадъци детски и спортни площадки? Отговорни ли сме за бъдещето си, когато пред очите ни се изхвърлят всякакви видове отпадъци и ние си мълчим? Колко дълбок трябва да е общият ни джоб, за да насмогнем на разходите за чистота и поддръжка? А къде е личната отговорност? Какво е личното възпитание? Има ли все още някой, който не е разбрал, поне през времето на карантината и извънредното положение, че чистотата е начинът да се избегнат инфекциозните заболявания?