Тя е и нощ на магьосниците

Еньовден е. Бележим култа към слънцето. Това е нощта, която показва бъдещите любови, началото на лятото, края на годината. Това са само част от символите на времето около най-дългия летен ден.
Ден на лековитите билки и на здравето, но и на мистиката. Моми берат билки през нощта обредно голи и риклякват мълчаливо в росата. Лечебните треви се берат за добро към изток, към изгрева на слънцето. Когато се берат за лошо, се тръгва в обратна посока - към запад. На най-мистичния ден в годината водата и тревите проявяват мощна лечебна и магическа сила.
Но за да е лековито билето, трябва да се откупи от самодивите. Затова набраните билки се оставят край изворче или аязмо, а момите се хващали на мълчаливо хоро. Чак когато то се завърти три пъти, продумвали, защото билките вече са се налели с магическа самодивска сила. Ритуалът е важен, защото неоткупени от самодивите билки ставали не лековити, а отровни и се използвали при магии. 
Популярен е и обичаят надяване на пръстените, при който срещу Еньовден момите пускат в котле с “мълчана вода” китка с пръстен и на сутринта момиче, нагиздено като Еньова булка, ги изважда с вързани очи и предрича коя за какъв ерген ще се омъжи.
Така векове още преди учените да открият, че водата има памет, предците ни са гадаели съдбата си с “мълчаната вода”. Мълчана, защото над съд с изворна вода момата гадателка мълчала цяла нощ, докато дружките плетели венчета от лечебни треви и ги потапяли през нощта във водата за нощта.
Станете днес рано и при изгрев застанете срещу слънцето и погледнете през лявото си рамо назад за отражението на сянката си. Видите ли я цяла, ще сте здрав, а “половин сенкя” гадае на болест. Твърди се, че магии могат да се правят, но в нощта срещу Еньовден магия за зло е неотразима. Направената в тази нощ магия нищо не може да я предотврати. Затова нощта на Еньовден е и нощ на магьосниците.
На Еньовден хората се мият в реки, езера или извори. Но очистването от болести и мръсотии започва още по изгрев, когато традицията повелявала хората да се търкалят в росата боси и голи.
На Еньовден старите езически обичаи се срещат с голям църковен празник. Денят наистина е необикновен, тъй като 24-ти юни е рождеството на Йоан Кръстител.
А това е и разделителната бразда между Стария и Новия завет, между два свята - на езичеството и на християнството.