Преп. Йоан Рилски е небесен закрилник и ходатай пред Бога на целия български народ

На 18 август православната църква чества един от трите празника, посветени на най-българския светец - Свети ЙоанРилски. Роден в с.Скрино в Осоговската планина, около 876, преп.Йоан Рилски е небесен закрилник и ходатай пред Бога на целия български народ. Приел монашеството, преподобният се отдава на подвижнически живот, като оставя суетата на заобикалящия го свят. Борейки се с изкушенията на дявола, известно време той живее във Витоша и Руен, след което се преселва в Рила. В непристъпните недра на планината негови единствени съжители са дивите животни. Пребивавайки в пост и молитва, покровителят на българския народ укрепва духовно и достига високо нравствено съвършенство. Отдалечил се от света, пустинникът не забравя своя народ, който изживява тежка духовна криза в онзи момент, а непрестанно отправя горещи молитви към Бога за неговото спасение. В непреходните рилски височини преп. Йоан не остава скрит за своите съвременници, които го търсят, за да се поучат от наставническото му слово и получат неговото благословение.

Преподобни Иоан Рилски е основател на знаменития и най-величествен манастир в България – Рилския манастир. Той починал на 18 август 946 година.
Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.
Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах.
Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, може би Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения.
В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След скитане из планината наберил дълбока пещера и се заселил в нея.
Неговият братанец Лука, без да каже на баща си, тръгнал един ден да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Иван помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.
Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.
Разтровожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Иоан, който е допуснал това.
Преподобният мъчал.
Бащата хванал сина си и го повел със себе си.
Св. Иоан коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.
Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Иоан.
Пустинникът искал от него да погребе сина си близо до пещерата. Когато бащата си отишъл, Иоан почнал редовно да ходи при гроба. Седял до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от продължителните подвизи. А подвизите му били големи – срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта. В тая пещера Иоан прекарал 12 години.
Смиреният Иоан искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство. Продължил да се изкачва нагоре в планината.
Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел и непрекъсната борба с изкушенията на зли духове. Водел и борба с всички природни стихии – ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици.
Имал на тялото си една дълга кожена дреха, който непрекъснато вехтеела.
И тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Иоан приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкал нужното за него и за държавата.
Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иоан. Преди смъртта си св. Иоан оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет:
 "Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..."
От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали добри към него.
След известно време го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета.
Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.
Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Иоан, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:
- Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!
Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.
- Деца мои – им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!
Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.
Спътниците видели обхванатия от нечист дух вече оздравял. И прославили Бога.
Първоначално храмът бил устроен в пещерата, гдето по-рано живеел свети Иоан.
На седемдесетгодишна възраст преподобният блажено починал. Бил погребан в самата пещера от братята монаси.
След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври – ден, в който оттогава се чества тържествено неговата памет.
Светите мощи били положени най-напред в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". После били пренесени в църквата "Св. апостол и евангелист Лука".
В дванасетия век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Иоан Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир.
Страдалци от всякакъв род тук получавали здраве, утеха и подкрепа.
В 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Иоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да пребивават в неговата родна земя.
След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато.
В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново – тогавашната столица на България.
Сега мощите на св. Иоан Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител.
© Жития на светиите. СИ, София, 1991