Смъртността в България - 18 на 1000 души, при 11,6 средно за ЕС

Здравният доклад за 2020 г. показва, че се запазва ниската раждаемост

Със свое Решение Министерският съвет прие за сведение Годишния доклад за 2020 г. за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020.

Документът представя състоянието и тенденциите в динамиката на основните показатели, характеризиращи общественото здраве. Продължава тенденцията за намаление на детската смъртност, като през 2020 г. се отбелязва най-ниското ниво в история на демографската статистика в България - 5.1 на 1 000 живородени деца (при 5.6 през 2019 г.). Благоприятни тенденции се установяват и по отношение показателите за неонатална и постнеонатална детска смъртност, които също намаляват. През 2020 г. се отчита намаление в заболеваемостта от злокачествени новообразувания (399.3 на 100 хил., спрямо 434.9 на 100 хил. за 2019 г.). Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи (94.6 на 100 хил.), рак на млечната жлеза при жените (84.6 на 100 хил.) и рак на мъжките полови органи (76 на 100 хил.). България все още е с много по-ниски стойности по този показател в сравнение със страните от ЕС, където заболяемостта от злокачествени новообразувания е средно 572.9 на 100 хил.

Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване - проблем, характерен и за другите държави членки на ЕС. Запазва се тенденцията за намаляване на раждаемостта - коефициентът на общата раждаемост е 8.5 на 1000, при 8.8 за 2019 г., като показателят се доближава до нивото в повечето европейски страни (9.1 на 1000). България продължава да е с висок коефициентът на общата смъртност, който през 2020 г. е 18 на 1 000 души, при среден показател за ЕС 11.6 на 1000. Към съществуващите основни причини за високата смъртност, през 2020 г. се отчита и смъртността по причина COVID-19.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол и изпълнението на имунизационния календар. Разгледани са рисковите фактори тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, обвързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести. Представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.

В доклада е представен и отчет за изпълнението на Национална здравна стратегия 2020.



Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"