Пътуването на Дядо Коледа по земното кълбо вече е към своя край, като сега той се намира някъде над Тихия океан

Коледа е сред тези толкова вълнуващи и очаквани празници, които ни карат да се усмихнем и да забравим всякакви разочарования, съмнения и страхове. Може би и в това се крие чудото на празника. Рождество Христово кара милиарди хора в цял свят поне за малко да поспрат в забързаното си ежедневие и да се замислят за истинските ценности – затова колко е хубаво да има някои, които да мисли за теб, за малките жестове, които ни карат да се усмихнем и за още куп подобни неща, които на пръв поглед изглеждат като даденост, но всъщност далече не са... Много се пише и говори за цялата суматоха около празника, но ето и някои малко известни факти, свързани с Коледа.

Например в северната ни съседка Румъния на Рождество Христово жените слагат метална пара и орех във водата, с която се мият, за да бъдат красиви и богати и през следващата година. Вярва се още, че ако небето е ясно, годината ще бъде плодородна, а едно суеверие гласи, че за да успее човек да се опази от урочасване и магии в четирите края на масата на Бъдни вечер трябва да се  поставят чесън и макови семена.

Малко по на юг, в Гърция подаръците се раздават чак в новогодишната нощ на 31 декември, когато се отдава почит към Свети Василий. Именно той се грижи за подаръците за празника. И понеже гърците са морска нация, те украсяват декоративни корабчета със светещи гирлянди, които поставят в двора на къщата или на прозорците. В Исландия обаче нещата стоят по по-различен начин. Докато в много страни раздаването на подаръците е ритуал за един ден, на островната държава хората си подаряват подаръци в продължение на цели 13 дни. След 13 декември общо 13 коледни джуджета пъхат подаръци в обувките на послушните деца.

Въобще в цяла Европа нещата са долу-горе сходни. Във Франция залагат основно на дивия бодлив чемшир, докато украинците предпочитат да украсяват елхата вкъщи с играчки, наподобяващи паяжина, защото вярват, че това ще им донесе щастие. В Италия традицията поверява децата да получават подаръци чак за Богоявление, а в Норвегия крият всички метли и бърсалки за под, за да не могат вещиците да ги откраднат и да отлетят с тях през празничната нощ.

Не по-малко интригуващи са обичаите и в Чехия. Там жените използват хитър трик, за да прогнозират какъв ще бъде любовният им живот през предстоящата година. Неомъжените девойки застават с гръб към входната врата и хвърлят обувка през рамо. С този ритуал необвързаните момичета правят прогноза на любовния си живот през предстоящата година. Ако обувката падне и пръстите сочат вратата, то жената ще сключи брак през следващите 12 месеца.

По-екзотично стоят нещата в други две държави – Гана и Япония. В първата обикновено няма елха, която да бъде украсена, защото там просто не виреят иглолистни дървета. За целта се използва дървото манго или кашу. В Япония интересното е, че съпрузите се събират с приятели, а неженените използват празника като повод да излязат да празнуват. Това се прави с цел те да срещнат бъдещия си партньор. Примамлива изглежда и японската коледна торта, която обикновено е пандишпанова с бита сметана и ягоди. В Бразилия неотменна част от празника са фойерверките, а празниците не само Нова година често биват посрещани на емблематичния за цял свят плаж Копакабана. Във Венецуела през целия празничен период хората ходят на ранните утринни църковни служби не с обувки, а с ролкови кънки. Дори улиците са затворени за движение заради традицията.

Съществуват още много интересни предания, суеверия и факти, но всички те няма как да бъдат изписани. Със сигурност не може да се подмине факта, че първата коледна картичка е изработена от английския бизнесмен Хенри Коулс, на когото му писнало от това да пише различни писма до близки и познати и решил, че с картичка поздравлението ще е по-бързо. Нищо чудно няма и в това, че първите коледни курабии също се оказват английски, като те датират още от 1847 година. Съвсем не на шега класическата коледна песен „Тиха нощ“ всъщност се оказва, че не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, замислен в църковната тишината, съчинил позната ни днес мелодия. Най-популярната коледна песен “Jingle Bells”, която е  композирана от Джеймс Пиърпойнт през 1857 година, първоначално е написана за Деня на благодарността. Отначало песента се е казвала “One Horse Open Sleigh” или в превод „Открита шейна с един кон“.

Пътуването на Дядо Коледа по земното кълбо вече е към своя край, като сега той се намира някъде над Тихия океан.