От ивановденските студове дърво и камък се пука – казва народът, но доуточнява, че на този ден всеки трябва да се окъпе или поне да се умие в течаща вода – за здраве и дълголетие.

Събрахме за Вас едни от най-интересните обичаи, които и до ден днешен се изпълняват на 7-ми януари.

В земите на Тракия на Ивановден или по-късно - на Бабинден или на зимния Атанасовден, се извършва обредното побратимяване на ергени и мъже, познато като "хващане на аратлици".

Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започнат от най-възрастния. Майка му посреща тримата и ги закичва с китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен вълнен конец. Като ги закичва, тя ги благославя: "От тук нататък с чимшир побратими да станете! Да се не карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък и е съпроводен с обща гощавка. В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат.

Там момците или женените мъже, които се "хващат за побратими", стъпват символично с десния си крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино.

В Сакар децата, които са закърмени от една и съща жена или са къпани по време на кръщението си в една и съща вода, на Ивановден или на Атанасовден се закичват с китки и стават побратими и посестрими. Традицията забранява женитбите между тях и техните потомци както е при истинското кръвно родство.

В Родопите сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на момата и я закичи с китка и златна монета, всички сядат край софрата и се гощават богат

На Ивановден град Долна Митрополия провежда своя ежегоден кукерски събор в центъра на града, който се състои от традиционните песни, танци и разиграване на сцени.

Камилата пък е обичай, който се провежда из Ловешко. Можете да го наблюдавате в село Йоглав, където ергените саморъчно изработват своеобразна „камила“ от дърво и чул и я помъкват из хорските къщи за здраве.

След това всички се събират на едно място, традиционно на селския площад, и с песни и танци огласяват цялото село чак до вечерта.

Водите на река Ръчене в село Реселец посрещат гости на 6-ти, а на 7-ми януари – Ивановден. Влиза се във водата за здраве и благополучие – това е ритуала „Къпанки“, които е запазен единствено в това селце. Но дори и запазен, той не е в пълния си блясък – преди време на този ден никой не работел, всички се обличали празнично и отивали на реката. Влизат във водата ергените, а който иска да си спести това приключение, трябвало да плати на някой друг, да го пренесе през реката на отсрещния бряг. Всичко това било съпроводено с музика от музикант-кларнерист.

На Ивановден някога ергените миели момите с вода, за да покажат, че не са безразлични към тяхната хубост. Това се възприемало като любовен знак и безусловно предложение за женитба.

Традиционните вярвания казват, че къпана мома на Ивановден, ще се задоми до следващия.

Вярва се, че течащата вода запазва качествата на Йордановденската кръстена, светена вода и целебната си сила. Тя освещава със здраве и плодовитост новозадомените, които непременно трябва да се изкъпят.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскираните като мечка, невеста, арапи и пр. мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая коледуване.