Хората с по-ниски доходи у нас вече отделят 70% от бюджета си за храна

Със 17,1% са поскъпнали 27 основни храни от потребителската кошница през януари тази година в сравнение със същия период на миналата, съобщават от Комисията по стоковите борси и тържищата. Експертите наблюдават основни храни като захар, брашно, олио, масло млечни и месни продукти. Инфлацията при храните в момента надвишава тази при останалите стоки и услуги, а прогнозите са повишението в цените да продължи, предава БНТ.

Хората с по-ниски доходи у нас вече отделят 70% от бюджета си за храна, сочи проучване на Сдружението "Храни и напитки". Поскъпването е заради по-скъпите горива, ток, а също и заради пандемията.

Данните на Комисията по стоковите борси и тържищата сочат, че през този януари в сравнение с януари миналата година значително са поскъпнали млечните продукти, пилешкото месо, олиото с цели 36%.

На годишна база поскъпване има и при плодовете и зеленчуците. Рекорд държат морковите - с 43% и зелето - с 41%.

"Има една формирана, устойчива тенденция на поскъпване. Тя не е рязка , не е шокова, но е постоянна. И 2021 година може да се определи като година, в която се измести тенденцията. Сега кривата на постъпването се измести, поскъпването вече е със 17% почти повсеместно, почти на всички продукти", обясни Владимир Иванов, председател на Комисията по стоковите борси и тържищата.

Все пак при някои храни има макар и минимално, поевтиняване в сравнение с миналата година. Оризът е поевтинял с 1% заради добро световно производство, а свинското месо запазва цената си заради свръхпредлагане в Европа.

Енергийната криза и по-високите цени на торове и препарати за растителна защита доведоха до поскъпване на хляба с 34% на годишна база. От асоциацията "Хляб за България" прогнозират увеличението да продължи заради двойно по-високите разходи на хлебопроизводителите.

"Възможно е поскъпване на хляба, но то ще бъде много плавно. Защото пазарът няма да го позволи и не можем да очакваме някакви сериозни ценови сътресения", каза Георги Попов, Асоциация "Хляб за България".

Иначе консумацията на хляб у нас намалява, но това е свързано със спада в броя на населението. Потребителите купуват основно масовите видове хляб - "Добруджа" и бял, но има и тенденция за увеличено потребление на по-здравословни, пълнозърнести хлебни изделия.