Болестите показват, че равновесието на душевните ни сили е нарушено, проповядвал Кир

Като поучавал така болните, а също и като им проповядвал Божественото учение, свети Кир довел много езичници до познание на Истинния Бог и ги направил християни, като излекувал със своето изкуство и душите, и телата им.  

В това време царувал цар Диоклетиан, който повдигнал гонение срещу християните. Свети Кир бил обвинен пред началника на града в това, че е християнин и че наставлява мнозина в християнската вяра. Началникът наредил веднага да го задържат. Като узнал за това, свети Кир избягал от града, напуснал Египет и отишъл в Арабия. Той сторил това не поради страх от мъчения или от смърт за Христа, но следвайки Христовите слова: "кога ви пъдят от един град, бягайте в друг", от желание да продължи помощта си към ближните, а отчасти, желаейки да се подготви по-добре за страданията за своя Господ в монашеско звание. Поради това, щом пристигнал в Арабия, той приел монашеския ангелски образ.

Чул за него и младият воин от град Едеса Йоан, който потърсил великия Божи угодник и станал негов неразделен спътник и най-усърден подражател. Изцерили хиляди хора, обърнали много езичници към Христа, двамата безсребреници и чудотворци, се увенчали с мъченически венец. Техните свети мощи били пренесени в църквата в родния град на Кир Канопа, където над тях продължавали да стават чудеса и изцеления.

Свети Кир учел, че когато ни сполетят болести и страдания, вместо да роптаем и да се озлобяваме срещу живота, както обикновено реагираме, да не забравяме, че болестите са израз на това, че равновесието на душевните ни сили е нарушено. Сигнал са за това, че трябва да отстъпим няколко крачки назад от надменното си "Аз" по посока на смирението, да се опитаме да отстраним от себе си злобата, завистта, съмнението, страха, да си припомним кой е Изворът на всеки живот – Господа Иисуса Христа. Средствата, които ни предписва църквата, са пост, молитва, покаяние, причащение.