В юридическите среди преобладаваше становището, че Конституционният съд ще вземе точно това решение. Това каза пред БНР проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия и дългогодишен преподавател по конституционни право.

„В правото, както и в геометрията, има симетрия. Системно неизпълнение на служебните задължения или тежко нарушение, както и действия, уронващи престижа – това не са действия, непременно свързани с преките функции на главния прокурор, а включително в неговия личен живот, изказвания пред медиите и т.н. Доста широко е полето на преценка. Очевидно е, че този, който иска отстраняване, трябва да бъде активен, не може да бъде пасивен. Трябва да аргументира своето искане за отстраняването на главния прокурор", заяви още проф. Киров.

"Предполагам, че в Министерството на правосъдието има класьори с необходимата информация, която да служи като доказателствено средство в процедурата ва отстраняване на главния прокурор. Не ми харесва подходът - сигнали на граждани, сигнали на неправителствени организации - това беше заявено. Ако с изрезки от вестниците се пълни тази папка или класьор в Министерството на правосъдието, на мен ми се струва, че твърде лековато ще се подходи към тази изключително важна процедура. Твърденията на министъра трябва да бъдат солидни и да има съответните доказателства, защото в България всеки може да обвини всеки в най-смъртните грехове", коментира проф. Пламен Киров.

"Главният прокурор е прав донякъде, защото и законодателната, и изпълнителната власт са политически власти. Важно е обаче, че балансът между властите е свързан с механизми за взаимно възпиране и взаимен контрол – един такъв механизъм е искането за отстраняване. Това, което се разиграва в последните няколко месеца, а може би вече две години, тази политическа война, която се води между главния прокурор и политически институции в страната, това не може да бъде изключено в едно политическо общество“, допълни проф. Киров.