"Записите са предадени на прокуратурата законно, не сме получавали информация за защитени свидетели в сградата на МС", се посочва в позиция на НСО

Националната служба за охрана и нейните служители винаги са спазвали принципа за деполитизация. Това се посочва в изявление на началника на Националната служба за охрана във връзка с отправеното предложение от страна на Министерски съвет към президента за неговото освобождаване.

Eто я цялата позиция: 

Относно „предаването на видеоматериали от служебните и официалните входове на Министерския съвет“ заявяваме, че охраната на сградата на Министерския съвет, което включва и охраната на охранявани от НСО лица – конкретно министър-председателя на Република България, включва сигурността за лицата, които работят в тази сграда и за посетителите в сградата. Доколко и от кога в сградата на Министерския съвет (МС) има „защитени свидетели“ или същите влизат в сградата и чиято самоличност не следва да бъде компрометирана – нямаме такава информация и никога не сме имали.

Сградата на МС е стратегически обект съгласно Постановление № 181 на МС от 20.07.2009 г. В този смисъл и на основание разпоредбите на Закона за НСО (ЗНСО), тази сграда се охранява чрез различни способи и средства, които включват видеонаблюдение и видеозаписи. Последните два способа представляват събиране и обработване на лични данни за лицата, които са попаднали в обхвата на камерите. Защитата на тези лица, без значение каква категория лица са, става във връзка с разпоредбите на Закона за защита на личните данни, респективно на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. Специални разпоредби по този въпрос се съдържат и в ЗНСО. Съгласно чл. 29, ал. 4, т. 4 от ЗНСО службата „може да предоставя личните данни само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред и на органите на съдебната власт“. Сходни разпоредби има и в Закона за ДАНС, Закона за МВР и др. В НСО има и вътрешни Правила за обработване и съхранение на видео- и аудиозаписи. Съгласно тези правила, актуализирани на 11.11.2021 г. видеозаписи се съхраняват съобразно техническия капацитет на записващите устройства, но не повече от 2 (два) месеца от датата на извършване на записа. Този срок е достатъчен за постигане на целите на събирането на този вид данни, съответства на възможностите на техниката и дава гаранции за личните данни на лицата, в съответствие с духа на посочения Регламент. След изтичането на тези срокове записите се заличават автоматизирано.

В периода от 10 юли 2020 г. до 6 април 2022 г. НСО е получила многократно искания за предоставяне на видеозаписи от страна на МВР, прокуратурата или съда. Искания от тези органи, за предоставяне на видеозаписи има и от камерите на други сгради и обекти, охранявани от НСО. Това са искания, по които НСО е предоставяла възможно най-бързо – в спешен порядък, видеозаписи от камерите, които ползва и ако записите са налични. На други лица – физически или юридически, – записи не се предоставят.

Националната служба за охрана припомня, че съгласно:

Закон за МВР: „Чл. 4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции.“
Наказателно-процесуален кодекс: „Чл. 159, ал. 1 По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни и други данни, които могат да имат значение за делото“.
Закон за съдебната власт: „Чл. 145, ал. 3 и ал. 4 Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите. Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.“.
Закон за съдебната власт: „Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.“.
Закон за съдебната власт: „Чл. 215. Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.“

Посочените норми оправомощават тези органи да искат видеозаписи и всякаква друга информация, а от друга страна задължават НСО (и всички  други органи и лица) да оказват съдействие. При неизпълнение на тези задължения са предвидени съответните санкции.

Относно „забавеното и липсващо предоставяне и съдействие по време на протестите през по-миналото лято“, следва да бъде посочено, че записите от 10 юли 2020 г. са поискани на 16 юли 2020 г. от органите на МВР и са предоставени незабавно (в същия ден).

В писмото от прокуратурата, предмет на коментара, заведено в НСО на 24 март 2022 г. се съдържа и изискването за спешност.  Отговорът с предоставянето на исканите записи е изпратен на прокуратурата  максимално бързо, като е класифициран по определени съображения. Тази фактология е оценка на твърдението относно „разминаването в поведението на ръководството на НСО“ в двата случая.

Относно твърдението „по официална информация, предоставена и на президента на Република България, съществуват съмнения за непрозрачно разходване на бюджетни средства от страна Национална служба за охрана“.

На първо място официална информация за съмнения не може да има. В това твърдение или словосъчетание няма смисъл. На следващо място разходването на бюджета е предмет на нормативно установен контрол от съответните органи и такава „непрозрачност“ не е установена. Включително при извършената проверка от Сметната палата през 2021 г., за което има официален одитен доклад, изводи за неправомерно изразходване на бюджета на НСО няма.