Велики четвъртък е, най-важният ден от Страстната седмица

Великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота

Днес е Велики четвъртък - най-важният ден от Страстната седмица.
В четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто.

Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.

След възникването на християнството то започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.
Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен