Църквата почита Преп. Симеон Дивногорски

Общество

24-05-2022, 07:00

Снимка:

архив

Автор:

Bulgariautre.bg

Всичко от Автора

Св. Симеон Стълпник, Дивногорец, е наречен така, понеже се подвизавал на стълп-кула и понеже този стълп бил построен на планината, наречена Дивна.

Симеон се родил в Антиохия Сирийска в 522 година. Майка му Марта след смъртта на мъжа си, загинал под развалините на своята къща по време на земетресение, възпитавала сина си в гореща любов към Бога, от която било проникнато нейното собствено сърце. И небезплодно се оказала нейното възпитателно въздействие: възприето от младенеца, то го превърнало в избран съсъд на Божията благодат.

Когато Симеон бил на пет години, майка му го поверила на светия старец Йоан Стълпник, който се подвизавал в пустинята. Подражавайки му, Симеон пожелал подобен подвиг и скоро надминал своя учител с истинско ангелско търпение. Опитният старец Йоан, боейки се, да не би нежният отрок да изнемогне от непосилния подвиг, съветвал го да не се предава на такъв преждевременен труд. На Симеон, подкрепян свише, продължавал своето молитвено стоене пред Бога. Но не се задоволил той с това състояние.

Минали шест години и той поискал по-висок стълп, за да се отстрани повече от земята. Построили му друг стълп, висок 40 лакти. Като прекарал на него осем години, Симеон по божествено откровение отишъл в Дивна гора, в околностите на Антиохия, и там - на висок хълм - основал обител и стълп върху скала.

При своя монашески подвиг св. Симеон така разпределял времето си: от сутрин до деветия час (IX час по библейското времеизчисление се равнява на 15 часа, т. е. 3 ч. след обед) той се молел, след това се отдавал на четене и писане до залез-слънце, след това пак се молел и без сън стоял на молитва до зори. А на разсъмване той - според житиеписеца - "заповядал на съня като на свой слуга да дойде при него не за дълго, и като подрямвал малко, събуждал се и започвал своя ден".

Младият подвижник получавал свише велики откровения. Той се изпълнил с мъдрост, а народът, който се събирал около стълпа, благоговейно слушал неговите поучения. Стълпникът се отегчавал от своята слава и от честите посещения на народа, затова и поискал да се пресели на Дивна гора като по-усамотено място; но и там народът идвал при него, а той никому не отказвал помощ - с добра дума, с изцеление или с предупреждение. С прозорливост той предсказвал бъдещи събития. Така той предсказал смъртта на антиохийския архиепископ и земетресението, което разрушило Антиохия.

Св. Симеон приел по откровение свише свещенически сан на 33 години от селевкийския епископ Дионисий, макар по-рано да отказвал тази чест. Светителят го завел в църква, там го посветил в свещенически чин и с пеене на псалми отново бил изведен на стълпа, на който преподобни Симеон в продължение на 70 години непрекъснато извършвал своя велик подвиг до блажената си смърт в 596 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие на преподобния наш отец Симеон Дивногорец

Един младеж, на име Йоан, заедно с родителите си дошъл от Едеса в Антиохия. Йоан бил вече на възраст за женене и затова родителите му, като видели тук една твърде красива девойка, на име Марта, поискали съгласието на нейните родители да дадат дъщеря си за жена на техния син. Родителите казали за това на Марта. Но девойката не желаела да встъпва в брачно съжителство, тъй като била решила да се посвети като невеста на Христа, своя Бог и Господ, и да запази в чистота своето девство. Тъй като родителите й я принуждавали да встъпи в брак, Марта избягала от тях и побързала да отиде в Предтечевата църква, която се намирала близо до град Антиохия. Като дошла тук, тя паднала на земята и със сълзи започнала да се моли на Господа, умолявайки Го да устрои всичко така, както би било най-полезно и спасително за нея. В отговор на молитвите си, тук тя получила видение от Господа, чрез което Той й заповядвал да се подчини на родителите си и да встъпи в брак. Изпълнявайки Божията воля, девойката се съчетала с Йоан, при което, като негова съпруга, тя била не само негова помощница във всички житейски грижи, но и негова ръководителка, напътстваща го към всяко благо дело. Стремейки се във всичко да угажда на Бога, Марта украсявала живота си с пост, въздържание и молитва.

Тя родила син и го нарекла Симеон. След като младенецът станал на две години, неговите родители го довели в църквата на Господния Предтеча и го кръстили тук. Веднага, след като бил кръстен, той проговорил и ясно изрекъл:

- Имам баща и нямам; имам майка и нямам!

Тези думи той повтарял в продължение на седем дена. Родителите много се удивлявали на това и прозрели, че тяхното дете ще живее не според земното, а - според небесното. Когато младенецът бил отбит от майчиното мляко, започнали да го хранят с хляб, мед и вода, тъй като той в никакъв случай не искал да вкуси месо, както и нищо варено.

Когато детето започнало шестата си година, Антиохия била разтърсена от земетресение (при царуването на Юстиниан Велики). Земетресението разрушило каменната къща, в която живеели родителите на Симеон, при което неговият баща загинал, затрупан от сриналата се къща, а майка му останала жива, тъй като по Божий промисъл по време на земетресението тя била излязла от дома и се молела в храма. Малкият Симеон също не бил тогава в своя дом, а в църквата на светия първомъченик Стефан, където Бог го запазил цял и невредим. Като излязъл от църквата, Симеон не могъл да познае по кой път да се прибере вкъщи, тъй като навсякъде било затрупано с отломки от разрушените сгради. Като не могъл да намери дома си, той дълго се скитал и обикалял сред развалините на Антиохия. Накрая една благочестива жена, която познавала родителите му, го вдигнала на раменете си и го занесла на мястото, където тя самата живеела - в планината, намираща се недалеч от града.

А блажената Марта, като разбрала, че домът й е разрушен и като помислила, че под каменните стени, заедно с мъжа й, е загинал и нейният син, горчиво заплакала. След седем дни й се явил свети Йоан Предтеча и й казал, че детето й е живо и посочил мястото, където се намирало то. Марта веднага се отправила към планината и намерила Симеон при споменатата жена. Жената с удивление разказала на майката, че детето в продължение на тези седем дни не е яло нищо, освен малко хляб и вода. Майката го взела, заедно с него отишла в църквата на Господния Предтеча и тук горещо благодарила на Бога и на Неговия угодник Йоан Предтеча за това, че запазили детето й живо. После майката и синът се прибрали вкъщи.

След това Марта се поселила заедно със своя син в едно място, намиращо се в Антиохия, което се наричало „Херувим". Докато блажената Марта и синът й живеели тук, Симеон имал следното видение: той видял Господ Иисус Христос да седи на високо издигнат престол, отвсякъде към Него се стичали огромно множество праведници. Пред престола стояла отворена книгата на живота, по която се провеждал съдът. На изток се виждал раят на сладостта, а на запад - огнената геена. Тогава Светият Дух казал на Симеон:

- Чуй и положи в ума си всичко, което виждаш тук! Постарай се да угодиш на Бога и тогава ти ще се сподобиш с еднаква на останалите светии чест и слава, и ще получиш неизказаните блага, приготвени за всички, които обичат Господа!

След това видение, детето се преизпълнило с божествена премъдрост и се сподобило с много видения и откровения на неведомите и чудесни тайни.

След известно време на Симеон се явил някакъв мъж с чудно лице и облечен с бели одежди, който му казал:

- Върви след мен.

Симеон го последвал. Мъжът, който му се явил, го завел в Тиверинската страна, която се намирала до Селевкия. Той довел детето до мястото, което се наричало Пила. Тук детето заживяло в планината заедно с дивите зверове. Те били неговите единствени съжители, така че никакъв човек не го виждал. И нощем и денем неизказана светлина осиявала Симеон. А храна той приемал от ръцете на същия световиден мъж, който го бил довел тук. Този мъж често му се явявал, поучавал го във всичко и благовременно му давал храна.

След време, според наставлението на същия мъж, Симеон възлязъл на върха на планината и намерил неголям манастир. Негов игумен бил блаженият Йоан, който се подвизавал на стълп. Игуменът преди това често имал видения, чрез които му било известено за идването на блажения отрок Симеон.

А когато, по Божий промисъл, в неговия манастир дошъл блаженият Симеон, монасите много се удивили, че толкова малко дете, което нямало още и шест години, е могло да ходи само из тази пустиня и да намери манастира. А Йоан, като съзрял от своя стълп Симеон, разбрал, че това е детето, което неведнъж е виждал във виденията си. Йоан много се зарадвал и извикал Симеон при себе си, взел го на ръце и го прегърнал, като със сълзи благодарял на Бога. Детето било много красиво, със светли коси и със чист и светъл поглед, който разкривал неговата душевна доброта. Симеон бил кротък, мълчалив, бързопослушлив, разумен в думите и преизпълнен с небесни дарования. Той живеел в манастира отделно от всички, като пребивавал в мълчание. Той постел така: понякога след три дни, понякога - след седем, а понякога - след десет, вкусвал по малко грах, накиснат във вода, и пийвал малко вода. Виждайки това, игуменът много се удивлявал.

След известно време блаженият Симеон започнал настойчиво да моли братята да му построят стълп, близо до стълпа на авва Йоан. Съгласно желанието му, братята му издигнали стълп. Едва седемгодишен той бил облечен от блажения Йоан в монашески образ, качил се на стълпа и започнал да се подвизава, подражавайки на Йоан.

Оттогава свети Симеон заживял като че напълно забравил своето тяло и се уподобил на безплътните твари със своя ангелски животт, като надминал с подвизите си дори стареца Йоан.

От това време при блажения Симеон започнал да приижда множество народ - както монаси, така и миряни. Едни идвали само за да го видят; други - за да се насладят на неговите боговдъхновени слова; а трети - за да бъдат изцелени от своите телесни недъзи, тъй като Симеон бил безкористен лечител и це-лител на човешките страдания.

Блажени Симеон имал в себе си и благодатта да поучава, която извирала като река от неговите уста. Старецът Йоан често събирал братята и нареждал на Симеон да каже някое поучение, като и сам той с любов го слушал. По такъв начин, младият отрок бил мъдър и полезен учител на старите, защото устата му били преизпълнени с благодатта на Светия Дух.

След кончината на блажения старец Йоан свети Симеон започнал да се подвизава с още по-големи трудове. Неговият живот бил такъв: от ранно утро до деветия час той се молел, след деветия час до залез слънце се упражнявал в четене и в преписване на книги, след залез слънце отново започвал да се моли и през цялата нощ прекарвал без сън, в постоянна молитва до зората.

След известно време блажени Симеон започнал да се отегчава от постоянното безпокойство, което му причинявало безчисленото множество народ, прииждащ от всички страни. При него непрекъснато донасяли и много болни и немощни, за да ги изцели. Тъй като всичко това смущавало неговото безмълвие, Симеон решил да напусне този стълп, на който се подвизавал осем години, и да се отдалечи на друго, по-безлюдно място. На неголямо разстояние оттук се намирала висока и съвсем необитаема планина, тъй като на нея въобще нямало вода. Поради това и никой от хората не отивал там; на нея живеели само диви зверове, змии и други отровни влечуги. Блаженият Симеон замислил да се пресели на тази планина. Когато размислял за това, му се явил Господ, Който застанал над планината на светъл облак, обкръжен от множество ангели. Господ казал на Симеон:

- Потруди се, Симеоне, възлез на тази Дивна планина, защото отсега нататък тя ще се нарича с това име. На нея Аз ще явя върху теб Своята благодат, която ще бъде дивна за човеците.

Тогава на светия бил показан висок хълм, който се намирал на планината и той видял един камък, върху който стояли нозете на Господа; и цялото това място просияло като слънце от славата на Господа. Господ заповядал на Симеон да отиде и да се подвизава на този камък.

След като видението свършило, Симеон извикал братята при себе си и им казал, че Господ е съизволил той да се пресели на тази планина. Той поставил за игумен един стар и опитен мъж, слязъл от своя стълп и се отправил към Дивната планина.

Когато светията се приближил до посочения му от Бога хълм, спрял на едно място и дълго се молил на Господа.

Тогава блаженият бил на деветнадесет години. Но той и тук не намерил покой от прииждащите при него посетители. Още на утрото на следващия ден, народът, като дошъл в манастира и като не намерил тук Божия угодник, започнал горчиво да ридае. Като разбрали, че светият се е преселил оттук на другата планина, всички бързо тръгнали натам, носейки със себе си много болни и немощни. Като видял идващия народ, светият се опечалил, тъй като и тук не го оставили да бъде единствено с Бога. Но съчуствието към дошлите и милостивостта му не му позволили да ги отпрати и той, като възлагал върху страдащите ръцете си и призовавал Христовото име, ги изцелявал и ги отпращал напълно здрави по домовете им.

Той построил на Дивната планина манастир, построил също и храм с помощта на хората, които бил изцелил (защото тези, които свети Симеон излекувал с молитвата си, били твърде много). Преподобният изпросил с молитва от Бога достатъчно вода за манастира. По неговите молитви се умножило и житото в манастирската житница, дотолкова, че в продължение на три години то никак не намалявало, въпреки че от него непрекъснато раздавали на пришълците.

По-късно свети Симеон построил и нов стълп, над който (както било явено на преподобния) слязъл Сам Господ Иисус Христос, заедно със Своите свети ангели, и го осветил. Блажени Симеон се качил на стълпа с голяма радост и се подвизавал върху него до самия край на живота си.

Когато блажени Симеон навършил тридесет и три години от рождението си, по Божия заповед (явена на светия в откровение) решил да приеме посвещение в иерейски сан, макар и по-рано да не желаел да приеме този висок чин. По Божие устроение, при блажени Симеон дошъл Дионисий, Селевкийският епископ, който го ръкоположил.

След посвещението си блажени Симеон с преголямо благоговение извършвал божествената безкръвна Жертва на Тялото и Кръвта Христови, служейки на Бога в непорочност, подобно на ангел. Светият често имал различни дивни видения и откровения от Бога. Той предсказвал бъдещи събития, виждайки това, което ще се случи далече в бъдещето, като в настояще. Светият прозирал също и в тайните на човешките мисли. Той извършил много чудеса, явявайки се във видения и в морето, и на сушата. Подавал зрение на слепите, очиствал прокажените, давал здраве на недъгавите, изгонвал бесове от хората, заграждал устата на зверовете, лекувал всяка рана и всеки недъг, възкресявал мъртви.

Когато преподобни Симеон бил на седемдесет години, като узнал за скорошното си отминаване при Господа, събрал при себе си братята и дълго време ги наставлявал. После, като дал на всички последно целувание, при настъпването на вечерта предал душата си в Божиите ръце. Това станало в двадесет и четвъртия ден на месец май, в часа, в който той обикновено приемал храната си от ангела. Заедно със светите ангели сега той се наслаждава, съзерцавайки Божието лице в безконечното Царство, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, Комуто подобава слава, сега и во веки. Амин.

 

 

 

 



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"