Главният прокурор внесе в Конституционния съд (КС) искане за обявяване на противоконституционност на параграф 17 от преходните и заключителните разпоредби в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. /ЗДБ на РБ за 2022 г./ поради противоречие с разпоредбите на чл. 4, ал.1 и  чл. 53, ал.4 от Конституцията. Искането е направено след изпратено писмо от над 100 преподаватели от почти всички университети в страната с призив главният прокурор да упражни правото си, предвидено в чл. 150 от Конституцията и да сезира КС с искане за обявяване на противоконституционност на въпросната разпоредба. Представителите на академичните среди посочват, че създаването на паралелен ред за дофинансиране на висшите училища би довело до недопустимо прекрачване на границата, поставена от закона, и до ограничаване на демократично извоюваните права на университетската общност в страната.

След преглед на относимата правна уредба главният прокурор е установил наличие на основание за сезиране на Конституционния съд.

В искането до КС главният прокурор посочва, че обвързването на финансирането на държавните висши училища с изискването за „привеждането на критериите и показателите в правилниците за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена с акт на Министерския съвет“ нарушава академичната автономия, с която според Конституцията се ползват висшите училища (чл. 53, ал.4 от КРБ) ), както и принципа на правовата държава (чл.4, ал.1 от КРБ). Привеждането на правилниците на висшите училища в съответствие „с методиката, определена с акт на Министерския съвет“ следва да се извърши с промяна в правилниците за дейността на висшите училища, което е правомощие на Общото им събрание.

Задължителните критерии за оценка на членовете на академичния състав на висшите училища са изчерпателно описани в Закона за висшето образование (чл.57). В същото време с параграф 17 от преходните и заключителните разпоредби в ЗДБ на РБ за 2022 г., Народното събрание препраща към бъдещи, „допълнителни“, задължителни критерии  за „оценка приноса на всеки член на академичния състав“ изработени от Министерски съвет по „методика, определена с акт на Министерския съвет“, което създава непреодолима неяснота относно волята на законодателя.

В съответствие с чл. 84, т.1 от КРБ обществените отношения, свързани с конституционното задължение на държавата да „насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и квалификация“ и начина по който следва да „упражнява контрол върху всички видове и степени училища“ е предоставено на Народното събрание, което единствено има правомощия да приема, изменя, допълва и отменя законите.

В искането си до Конституционния съд главният прокурор отбелязва и че упражняването на законодателно правомощие за контрол върху дейността на висшите училища, като се заобикалят разпоредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на обществено обсъждане при изменение на закон, респ. без да бъде поискано становището на академичната общност, накърнява принципа за правовата държава, залегнал в чл. 4 ал. 1 от Конституцията на Република България. Съблюдаването на този принцип е отговорност на всички органи, натоварени с упражняването на публична власт.