Днес е един от онези дни в историята на любимия клуб, когато въздухът е по-особен и тежък. Мъката не се отмива с годините, а споменът за Георги Аспарухов и Никола Котков става все по-ярък.

Днес, 51 години след трагедията на Витиня, левскарите и футболна България все още помнят своите големи спортисти и личности. Хора, които бяха явление, надхвърлящо границите на футбола.

Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, защото от загубата на доблестни хора винаги боли.

Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Затова и приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне.
За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с „Левски“, и с националния отбор ще се помнят завинаги. Те бяха всенародни любимци и затова до наши дни не секва скръбта по ранната им гибел.

А за нас... За нас остава да следваме ярката светлина на тези неугасващи доблестни мъже, за да можем поне малко да се докоснем до величието им!

Ръководството, футболистите, служителите и привържениците на ПФК „Левски“ се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков.