Причините са високите цени на тока и горивата

Купуваме с 30% по-скъп хляб в сравнение с миналата година. Данните са на Евростат, съобщава Нова тв. Те отчитат рекорден ръст в цената на хляба за целия Европейски съюз. Страната ни, обаче е сред първите 10 държави с най-голямо покачване. За сравнение средната цена на хляба в Европа се е вдигнала с около 18% спрямо 2021 г.

От европейската статистика посочват, като причина сътресенията на световните пазари на храни заради войната в Украйна. Това доведе до затруднен износ на зърно и сериозен скок в цените на пшеницата. В допълнение покачването в цената на природния газ принуди производители на торове в Европа да затворят.

Собственикът на хлебопекарна в Пловдив Нестор Куцев споделя, че поскъпването на хляба действително е с между 20 и 30%. "Най-много се повиши цената на слънчогледовото масло. Тази на брашното се запази след отмяната на ДДС ставката. Тарифите на тока и горивата също сериозно влияят на крайната цена", посочи той. И допълни, че ръстът в цената на хляба се дължи на поскъпването на основните суровини.

"Компенсациите помагат, но не са достатъчни. Субсидиите не се отпускат своевременно, така че да покрият разликата в цената. Ако ДДС бъде върнат, цената на хляба ще скочи с още 20% от сегашната", смята Куцев.

Няма поскъпване в цената на хляба след 9-ти юли, когато с актуализацията на бюджета ДДС беше намален до нула за хляба и за брашното. Това твърдят от бранша. А тези с 30 на 100 повишени цени по данни на Евростат производителите у нас обясняват с поскъпване на годишна база заради разходи за ток, газ и заплати. Сметката им показва, че ако ставката не беше паднала, то към момента щяхме да имаме още 20% скок в цената, което на практика означава ръст с 50 на 100 за  година.

От Съюза на хлебопроизводителите добавят още и по-високите разходи за опаковане и транспорт на хлебните изделия. 

“Не на последно място цената на човешкия труд, който гони почти 100% покачване при нас - говорим за специфичния труд на хлебаря и сладкаря”, поясни Мариана Кукушева.

Сметката за крайния потребител обаче накрая пак оставала по-ниска, казват от бранша. 

“Ако не беше паднала ДДС ставката на хляба, увеличението на цената щеше да бъде 50%”, изчислява Кукушева. “Например, хляб, който струваше 2,50, сега струва под 2 лв., защото няма ДДС”, поясни тя. 

Не всички потребители обаче са на същото мнение. Някои се опакват от цената на кашкавала, например. При някои марки тя достига рекордни 35-37 лв. за килограм. 

“Спрямо миналата година цената се увеличи с 30%, за следващата година – прогнозата ми е цената на млякото да се вдигне с още 30%– това неминуемо ще рефлектира и върху продажните цени”, обясни Симеон Караколев, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация. 

“Пазарът определя – ако спре да се купува на 30 лв. – цените ще паднат, обаче не виждам как може да се случи това – тъй като ние - прерабователите, изпитваме дефицит за суровина и това вече вдига цената”, каза Никодим Войнов, млекопреработвател.

Само за година цената на друг основен продукт  - яйцата, също върви нагоре. 

А в магазина на дребно откриваме яйца между 50 ст. и 1,30 за брой. За сравнение в седмицата преди Великден, когато традиционно яйцата са най-скъпи, цената беше около 40 ст. Разходите за производство са се повишили поне с една трета само за година, пресмятат от бранша. 

Разликата в цените на храните на щанда може да е още по-сериозна през зимата, предупреждават производители.