Над 3 хиляди работници от всички топлоенергийни централи и въгледобивни дружества излязоха днес пред сградата на Народното събрание на протест „Да защитим енергийната сигурност на страната“. По същото време депутатите разглеждаха и гласуваха единодушно решение, с което задължиха Министерския съвет да започне преговори с Европейската комисия за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост и „да отпадне поетият ангажимент за намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% до края на 2025 г. спрямо нивата от 2019 г.“.

КНСБ и КТ „Подкрепа“ настояват за отпадане на изискването от месеци, като това бе едно от исканията в протестната акция и автошествие, проведени отново пред парламента на 11 ноември 2022 година. То бе залегнало в съвместната Декларация на двете конфедерации.

Протестът днес бе и с настояване да се гарантира дейността на въглищните централи поне до 2038 г. в съответствие с вече приетото през 2020 г. решение на Народното събрание.

Протестиращите показаха нагледно какво ще се случи в страната, ако централите преустановят дейност. Те запалиха символично клада с дърва, на която ще се топлим и свещи, които ще ползваме за осветление. Застрашените да останат без работа миньори и енергетици пък демонстрираха „преквалификация“ във фризьори и бръснари.

Пред протестиращите говориха лидерите на Националната федерация на енергетиците Георги Петров, на Независимата синдикална федерация на енергетиците Марина Митова, на Федерацията на независимите синдикати на миньорите Валентин Вълчев, на СФ „Металици“ Васил Яначков. Към демострацията се присъединиха и представители на други основни членове на конфедерацията от земеделието, ВиК сектора, индустрията.

„Днес сме заедно всички за пореден път, за да кажем на българските политици, че България не може и не трябва да затваря въглищни централи. Без тях няма бъдеще на икономиката. Днес централите дават повече от половината електроенергия, произведена в страната. Без тях около нас ще настъпи мрак – Западните Балкани ще минат на режим на тока. Искаме българските депутати, тези, които намериха куража и силите да стигнат до единно решение и днес да го гласуват в парламента, да ни кажат как ще го изполняват по-нататък. Те показаха, че в тежки моменти, за отговорни каузи, каквато е на нашата – тя е на миньори, на енергетици, на цяла България, намират сили да направят крачка в страни от партийния интерес и да стигнат до това решение, което току-що гласуваха“, каза пред протестиращите президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той напомни, че страната е изпълнила отдавна ангажимента си по европейската Зелена сделка за намаляване с 55 процента на общия въглероден отпечатък до 2030 г.  и затова няма причина да се поставят други междинни цели преди тази година. Димитров подчерта и единството, постигнато миналия месец на организираната от двата синдиката дискусия за премахване на изискването за 40-те процента.

„Дотук имаме решение на НС и ще искаме това решение да стане факт, а не лист хартия, защото през 2020 г. имаше едно решение на НС, но то беше нарушено, не беше изпълнено от определени правителства в България. Оттук насетне искаме това бъде сложено на масата, да се изпълни в срока, в който е решено – до края на март тази година да бъде отворен Планът за възстановяване и да бъде предоговорена частта енергетика. Това значи, че ме има работа. 8 млрд. лв. генерира българската държавна енергетика през миналата година и подкрепи небитовите потребители и бита с регулираните цени, така че да работи България и да имаме ниска безработица. Всяко посегателство върху мините, върху енергетиката значи точно обратното – безработица, затваряне на предприятия от всички сектори на икономиката. Това няма да го допуснем“, каза още Димитров.

По настояване на протестиращите пред тях излязоха представители на всички парламентарни групи и подчертаха единството при вземането на решението за предоговоряне на Плана за възстановяване и запазване на дейността на въглищните централи.

На всяка всяка от парламентарните групи бе подарен фенер, като предупреждение, че при закриване на въглищните централи, страната ще мине на режим на тока.