48-ото Народно събрание приключи своята работа.

Трябва по-често да се замисляме какво правим тук и какво оставяме, какво да съхраним и какво поправяме и, в крайна сметка, дали рушим или съзидаваме, заяви в изказването си пред народните представители председателят на парламента Вежди Рашидов. Той отбеляза, че краят на 48-то Народно събрание е бил и неочакван, и предизвестен.

Зная, че в политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни,  зная, че всеки от нас ще плати тази цена, но ние сме длъжни да запазим мечтите си, да потиснем страстите си, да забравим за сметките, да забравим за рейтингите и да помислим какво остава след нас на тази земя, отбеляза председателят на парламента. Апелирам към всички вас – вижте хората, които са ви издигнали, замислете се и вложете разум в бъдещето, защото народът чака резултати от нас, допълни той.

„Моля се следващите избори да донесат на България повече сигурност, повече надежда и повече единение. Дано утрото да е по-мъдро от вечерта. Народът ни заслужава това!“, заяви председателят на парламента.

Изказвания по повод приключването на работата на 48-ото Народно събрание направиха представители на ръководствата на парламентарните групи.

Изказване на председателя на парламента Вежди Рашидов при закриване на 48-ото Народно събрание

2 февруари 2023 г.

Уважаеми народни представители,

Скъпи колеги,

Ето че дойде краят на 48-то Народно събрание. Край и неочакван, и предизвестен.

Прекрачих прага на този парламент като най-възрастния народен представител с надежда след серия от крясъци, обиди и противопоставяне да опитаме да намерим разбирателство, баланс между желаното, настоящото и възможното и преплитайки порива, опита и познанието, да направим заедно крачка напред. И като че ли в първите мигове стана магията,…. но уви, както винаги, илюзията беше кратка. Потопихме се отново в познатата антиутопия. Процедури, речи, почивки, гласувания и прегласувания…. и пак взех да се питам „Колеги, така докога“.

Приех отговорността да бъда председател на този парламент, вярвайки, че с авторитета си ще помогна да работим усърдно, влагайки разум и съзнание, да успокоим страстите, да създадем спокойствие и баланс в обществото и то да отдъхне от тази безкрайна спирала, и да го върнем най-сетне от пътя на отрицанието отново на пътя на съзиданието.

Но се оказа, че пак сме изправени пред пореден избор. И пак се питам - и така докога, колеги?
Трябва по-често да се замисляме какво правим тук и какво оставяме, какво да съхраним и какво поправяме и, в крайна сметка, дали рушим или съзидаваме.

Уважаеми колеги,

Някога и аз като вас се втурнах в това занимание. Окрилен от мечти и професионални успехи, готов да променям, готов да създавам, с надежда едва ли не да обърна света. Започнах реформи, строих театри, градих музеи, реставрирах крепости и връщах антики от най-далечни земи. Прекарах дни и нощи в преговори да представя таланта ни в най-добрите зали, прекарах дни и нощи в преговори да запазим спокойствието и границите си… и така всеки ден до днес. Дали успях... не съвсем, просто всеки ден чувам тътена на въпроса „И какво от това?“.

Аз зная, че в политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни, зная, че всеки от нас ще плати тази цена, но ние сме длъжни да запазим мечтите си, длъжни сме да потиснем страстите си, да забравим за сметките, да забравим за рейтингите и да помислим какво остава след нас на тази земя. Апелирам към всички вас – вижте хората, които са ви издигнали, замислете се и вложете разум в бъдещето, защото народът чака резултати от нас.

Моля се следващите избори да донесат на България повече сигурност, повече надежда и повече единение. Дано утрото да е по-мъдро от вечерта. Народът ни заслужава това!

На добър час!

Закривам 48-ото Народно събрание!