„Настояваме вече пред няколко парламента да се състави редовно работещо правителство. Всичко, което се случва през последните 2 години, доказва, че не е най-добрият начин за развитие на страната. Виждаме порочната практика с удължаването на бюджети, която носи нестабилност и неяснота. Това, съчетано с липсата на дългосрочна визия за развитие на ключови сектори на икономиката, и то в ситуация, в която са поставени на изпитание, е другата причина, която ни кара настойчиво да търсим устойчивост в управлението. Важно е да се състави правителство с ясни цели и приоритети, което да води България към по-голяма стабилност. Да развием енергийната си система, да възстановим предвидимостта и ясните финансови рамки и измерения на бюджетното финансиране на ключови сектори като образование, здравеопазване, култура. Да дадем по-голяма яснота как икономиката на България ще се справи със зелената и дигиталната трансформация. Това са нашите притеснения и на всяка партия, която дойде тук, ще продължаваме да ги повтаряме“.

Това каза президентът КНСБ Пламен Димитров по време на среща на ръководството на конфедерацията и лидери на федерации с водачите на листи от коалиция ГЕРБ-СДС Томислав Дончев, Деница Сачева, Делян Добрев, д-р Костадин Ангелов, Красимир Вълчев. Това бе първата от традиционните срещи, които КНСБ провежда с основните политически партии преди всички избори за Народно събрание.

Димитров представи визията на конфедерацията за социално-икономическото развитие на страната през следващите 4 години. С умерени, но настойчиви крачки трябва да вървим към еврозоната и Шенген, категоричен бе той. „Но това трябва да стане на поносима цена. Не смятаме, че е възможно бюджет 2023 да се вмести в 3% дефицит (един от основните критерии за членство в еврозоната). Ако някой иска да напъха бюджета в 3%, то това ще бъде или за сметка на несъобразяването с крещящите нужди в редица пера, които финансира бюджета, или на база на липсата на капиталови разходи“, подчерта Димитров.

Прогнозата на КНСБ е, че през следващите 4 години брутният вътрешен продукт ще расте поне с по 12-13 милиарда лева на година, като към 2027 година ще достигне поне 225 милиарда лева. Минималната заплата трябва да расте с 15-18 процента на година и така да достигне поне 50% от средната. Нейният ръст пък годишно се очаква да е 12-13 на сто и в края на 2027 г. да достигне 3200 лева. Това означава, че след четири години минималната заплата трябва да е най-малко 1600 лева.

По време на срещата бяха обсъдени проблемите във ВиК сектора, където ниските заплати и липсата на квалифицирани кадри продължават да стоят остро като проблем, развитието на индустриалния сектор, на земеделието. Необходима е промяна в модела на земеделие у нас, довел до това да разчитаме основно на внос отвън, респективно отразяващ се на цените, подчерта Димитров. Лидерите на основни членове към конфедерациите повдигнаха въпроси и за състоянието на жп сектора, запазването на комплекса „Марица изток“, необходимостта от финансиране на средното и висшето образование, изоставянето в заплатите на приходните агенции.